Кабинетът прие Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 – 2020 г. Документът отразява волята и вижданията на правителството за превенция и противодействие на корупцията и е основана на разбирането, че корупцията е основна заплаха за демокрацията и икономическия растеж в България. Изготвянето и изпълнението на антикорупционна стратегия е предвидена като мярка в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. и е подчертана изрично в Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2015 г.

Водещ приоритет в стратегията е противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Акцент е предложената реформа на институционалната рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията, насочена към по-голяма ефективност и по-добра координация между съществуващите органи и звена, включително и изграждането на единен орган за проверка на имуществото и конфликта на интереси на лицата, заемащи високи държавни длъжности, който да заработи в началото на 2016. Предвижда се определянето на вицепремиер за национален координатор на антикорупционната политика и създаването на Национален съвет, който да дава насоките на антикорупционната политика в страната, както и сформирането на Граждански съвет към него.

Стратегията отчита ключовото значение на политиките в други сфери, които имат цялостно влияние върху противодействието на корупцията, а именно: съдебната реформа, административната реформа, електронното управление и обществените поръчки.

Настоящата стратегия цели до 2020 г. България да се превърне в държава, в която дребната корупция е ограничена в значителна степен до средните за Европейския съюз равнища, корупцията по високите етажи не остава безнаказана, антикорупционните институции работят ефективно и имат реален превантивен ефект върху корупционните прояви, а възприятията и опитът на граждани и фирми за нивата на корупцията в България са намалени в значителна степен.

Стратегията съдържа 33 конкретни мерки в 6 приоритетни области:

1. Изграждане на ефективна система от антикорупционни органи и звена.

2. Противодействие на корупцията по високите етажи на властта.

3. Противодействие на политическата корупция с акцент върху „изборната корупция“.

4. Превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт, МВР и контролните органи.

5. Освобождаване на гражданите от „дребната“ корупция.

6. Създаване на среда на обществена нетърпимост към корупцията.

В документа е разписано до средата на годината да бъде приет нов закон за уреждане на статута и функциите на единния антикорупционен орган.

С решението на Министерския съвет за национален координатор е посочен заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева.