Няма шега - наши самолети може да пазят небето на братска Македония, когато влезе в НАТО и пактът ни възложи тази задача. Причината е, че западната ни съседка няма изтребителна авиация. Идеята на пръв поглед е абсурдна, но с шанс да стане реалност, ако купим нови многоцелеви изтребители и Македония се съгласи ние да поемем сигурността на небето й.

Това може да стане възможно, ако НС приеме Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените ни сили до 2020 г., която тръгва за обществено обсъждане. Трябва да стартират и проектите за превъоръжаване на армията. Програмата ще смени Бялата книга за отбраната и плана за развитие на войската до 2014, тъй като срокът им изтече.

Практиката други държави от алианса да охраняват небето на съюзник без бойна авиация не е нова. Прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония се охраняват от въздуха на ротационен принцип през 3 месеца от останалите членки на НАТО. В момента Полша е поела тази задача. Нейни руски изтребители МиГ-29, но модернизирани, дежурят по линия на „Еър полисинг“ в авиобазата „Шауляй“ в Литва. След събитията в Украйна пактът обаче усили въздушната охрана, като прати допълнително изтребители „Еврофайтър“ на Италия и Ф-16 на Дания. НАТО отправи няколко покани и към България, ако желае да се включи във въздушната охрана на Прибалтика, като последната бе през 2011 г. Но ние любезно отказахме, тъй като нашите МиГ-29 не са модернизирани.

Другото предимство на България да получи това отговорно задължение е, че от няколко години вече извършваме радиолокационно наблюдение на въздушното пространство на Македония по линия на въздушния оперативен център на пакта. Освен това се отчита, че нашите изтребители от Граф Игнатиево може да покрият най-ефективно територията на Македония в сравнение със самолетите на пакта, разположени в другите бази около нея.

40 000 души таван за въоръжените сили

Числеността на въоръжените сили може да е най-много 40 000 души, е записано в програмата. В Бялата книга, приета от парламента, тя бе фиксирана с термина „не по-малко от 37 000 души“. Което означава, че може да бъде и 50 000 и 60 000 души, тъй като досега нямаше горна граница. С поставянето й, ако я гласува Народното събрание, се премахва възможността за безконтролно увеличаване на въоръжените сили. В тях влизат служителите от Военната полиция, разузнаването, ВМА, Военната академия и военните училища, института по отбрана и други структури.

По отношение на квотата на армията няма изменение. Нейният дял от въоръжените сили е 29 000 души - 26 000 щатен състав плюс 3000 доброволни резервисти, приети на платена служба. В проекта е заложено и с течение на годините постепенно намаляване на числеността на униформените.

Това ще стане, след като започне основното превъоръжаване на армията.

Мрачна прогноза за парите на армията

Тригодишната прогноза за военния бюджет, включително приетите със закон параметри за 2015 г., не може да осигури издръжката на 4000 военни и цивилни служители от системата на отбраната, се отбелязва в програмата. Това означава, че трябва да бъдат уволнени.

Недостигът на средства се отразява и на поддръжката на бойната техника и подготовката на войските поради невъзможност да се осигури достатъчно гориво за тренировки и учения.

Тази година бюджетът е 978 млн. лв, което е 1,19% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП). За следващите три години финансовото министерство дори е заложило той да се свива още до 1,16% и 1,12% от БВП. В документа изрично е отбелязано, че за този период той трябва да е не по-малко от 1,35%.

Програмата предвижда парите на войската през 2020 г. постепенно да достигнат равнище 1,5% от брутния продукт на страната.

Президентът Росен Плевнелиев настояваше и пое ангажимент на срещата на върха на НАТО в Уелс военният бюджет към тази дата да е 2%. Този процент е записан за 2024 г.

Алиансът ще строи център за оповестяване на кораби

До две години пактът ще изгради център у нас за централизирано оповестяване на корабите на море. В програмата не се посочва къде ще бъде новата натовска структура, но най-вероятно ще е във Варна.

За пет години - от 2017 до 2023 г., у нас със сигурност ще бъде дислоциран щабът на бригада „Югоизточна Европа“. За неговото домакинство кандидатстват няколко града - Плевен, Пловдив и Велико Търново. Ако има достатъчно средства във военния бюджет, ще започнат няколко важни модернизационни проекта - покупка на 8 нови изтребителя, 100 бойни машини за пехотата, 6 триизмерни радара, 2 патрулни кораба. Намеренията са и превъоръжаването на войската да създава нови работни места у нас. Така например е предвидено корабите за ВМС да се строят у нас.

В документа е заложена и идеята звената за специални операции (68-а бригада в Пловдив) да излязат от състава на пехотата и да преминат на подчинение към Съвместното командване на силите. В Сухопътните войски трябва да остане само алпийският батальон в Смолян.