Действието на квотния режим за мляко и млечни продукти в Европейския съюз изтича на 31 март. От сряда за първи път от 31 години европейците ще могат да произвеждат колкото си искат мляко. Ограничителният режим е въведен за пръв път през 1984 година, когато производството в ЕС значително надхвърля търсенето. През последните 5 години въпреки квотите износът на общността на млечни продукти нарасна с 45% като обем и с 95 на сто като стойност. Като цяло Европа вече е подготвена за отпадането на млечните квоти и секторът е преструктуриран, отбелязва АФП. За шест години млекодобивните й стопанства са намалели с около 200 хил. През 2014 г. в ЕС са произведени 151 милиарда литра мляко в близо 666 хил. стопанства, а за 2015 г. се очаква млекодобивът да остане на същото равнище.

В Германия, най-големият производител на мляко на континента, секторът планира да увеличи производството си с между 1 и 3% до 2020 г. Германските животновъди не крият радостта си от отпадането на квотите, тъй като за 30 години са ги надвишавали 21 пъти и са платили близо 2 млрд. евро глоби. На промяната се радват също така в Холандия и Ирландия, които са големи производители, докато във Франция посрещат новия ред със смесени чувства.

Пазарните прогнози сочат, че перспективите за по-нататъшен растеж остават силни, особено за продукти с добавена стойност, като сиренето, както и съставки, използвани в хранителни, спортни и диетични продукти.

Цената на литър мляко се изравнила с цената на минералната вода

Изкупната цена на млякото е паднала до 50 стотинки за литър, което на практика е по-малко от литър бутилирана минерална вода, алармираха млекопроизводители. От ноември досега цената на суровото мляко е намалена с 35 %, а в същото време няма никаква промяна в етикетите на млечните продукти в търговската мрежа, каза за „Монитор” Танчо Колев, председател на Националното сдружение на млеко- и месопреработвателите. Освен това в страната влиза суровина за преработвателните предприятия на ниски стойности. В момента у нас се прави импорт на сурово прясно мляко предимно от Полша, Унгария, Германия и Румъния, съобщи Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Цената на суровото мляко при северните ни съседи е от 21 до 25 цента.

В другите страни обаче има субсидии, припомни Присадашки, и тамошните фермери получават значително повече средства, отколкото нашите. В тази ситуация има опасност някои по-малки производители да зарежат този бизнес, докато големите нямат избор, смята производителят. В дългосрочен план върви окрупняване на фермите и това е световна тенденция.

За стопаните обаче предстои най-тежкият период - лятото, когато имаме свръхпроизводство, към което трябва да добавим свободния пазар на мляко.

Освен това от 1 април отпадат млечните квоти в Европейския съюз, макар че това няма да донесе особена промяна в българския пазар поне в началото.

Само едно обстоятелство помага малко на производителите, които изнасят сега в „доларови” страни. Високият курс на щатската валута им помага да получат добра цена за продуктите си. В нашата магазинна мрежа обаче е пълно с млечни продукти от другите страни в общността. Защо има кашкавал, произведен в Полша, и дали той отговаря на изискванията за този продукт, пита производителят. Български кашкавал и сирене все пак се продават в Западна Европа, но нашите износители разчитат предимно на хората от балканските страни, живеещи там.

Няма да можем да го научим германеца да яде бяло саламурено сирене, категоричен е бизнесменът, който реализира част от продукцията си в Германия.

В същото време пазарът се разширява заради големия брой емигранти от Балканите.