Една година след анексирането на Крим управляващите полуострова се провалиха в разследването на серия отвличания и изтезания на свои критици. Освен това властите прибегнаха до безмилостна кампания от заплахи и заглушаване на недоволството. Това заяви неправителствената организация „Амнести Интернешънъл”.

Нарушенията на правата на изразяване в Крим показват как властите там се отнасят към прокиевски медии и организации, към кримските татари, както и към отделни лица, критични към режима, подчертава „Амнести”.

На 16 март 2014 г. референдумът в Крим, който Украйна и западните държави не признават, показа 97-процентна подкрепа за присъединяването на автономна република Крим към състава на РФ. 

Ден по-късно, на 17-и, руският президент Владимир Путин подписва указ за анексирането на полуострова. Година по-късно лидерите на Крим заявяват, че референдумът е позволил на региона да избегне хаоса, в който потъва Украйна, и обвиняват Киев, че създава атмосфера на враждебност около полуострова.

"В настоящата ситуация имаме над 90-процентна подкрепа на отделянето ни от Украйна и присъединяването ни към РФ. Лично аз нямам никакви съмнения за това, дори предложих на западни медии да изпратят журналисти тук и да питат хората какво мислят за събитията, които се случиха преди една година. И мога да ви уверя, че всеки 9 от 10 граждани ще кажат, че биха гласували отново за присъединяване към Русия", заяви ръководителят на правителството на Крим Сергей Аксьонов.

Голяма част от жителите на Крим са доволни от развитието на нещата година по-късно. Но признават, че има и нерешени проблеми.

"Животът се промени към по-добро. Пенсиите и заплатите станаха по-високи, оправиха пътищата, правителството като цяло започна да работи. Разбира се, има още проблеми, но се надяваме, че всичко ще се оправи", споделя жител на Симферопол.

От анексирането най-малко седем души са били отвлечени и тяхна съдба не е известна. Един човек е бил намерен мъртъв, с белези от вероятни мъчения. "Амнести интернешънъл" е документирала изчезването на трима кримски татари. В Крим се създава климат на страх чрез заплахи и органичителни закони с цел заглушаване на медии и неправителствени организации.

"Властта въведе забрани за масови събрания и митинги, които покриват различни неправителствени организации. Има и няколко случая на ограничаване на свободата на словото в Крим. Също така и ограничаване на свободата на придвижване", разказва Андрей Креско.

Според „Амнести” обществените протести на практика са забранени в Крим. Много рядко се издават разрешителни за културни събития на кримските татари, а когато това се случи, те се провеждат на отдалечени места.

"Една година след анексирането на Крим отношението на властите и техните руски господари може да се обобщи по следния начин: харесай го – в противен случай се махни или млъкни", казва Джон Далхаузен. Според него международната общност проявява неохота в натиска над Русия да възстанови териториалната цялост на Украйна.

"Сметката" за присъединяването на Крим към Русия надхвърлиха 125 млрд. рубли (2.02 млрд. долара), а финансирането е дошло предимно от резервите на правителството, пише РБК.