След 4 години кръвопролитна война, обрекла на безнадеждност и хаос Сирия, обикновените сирийци таят надежди мирът най-после да възтържествува, макар да знаят, че надеждите им за бъдещето са твърде слаби. Опустошителният конфликт започна точно на 15 март 2011 г. с мирни граждански протести в Дераа, но постепенно прерасна в братоубийствена гражданска война, прогонила от домовете им половината - около 6 милиона - жители на арабската страна.

В северния град Алепо - в миналото процъфтяващ търговски и административен център, всичко тъне в развалини, сред които деца играят футбол. Тук са тримата братя Фейсал, чийто баща е загинал, а те са останали с майка им в полуразрушения им дом.  

"Моля се на Бог да бъда най-добър в училище, за да ощастливя моя баща, който е в рая. Той ни гледа отгоре, мен и братята ми", казва Мохамед.

"Революцията навлиза в петата си година, а миналата година баща ми бе убит и се превърна в мъченик на вярата. Живеем в тотална несправедливост. Моля се на Бог животът на Башар Асад да свърши, за да си отдъхнем и заживеем в мир, без убийства и жестокости", казва брат му Фейсал.

В Алепо има много бойци от Свободната сирийска армия, които са били ранени при сраженията с войските на Башар Асад, и за които няма надежда за възстановяване.

"Кракът ми бе отнесен от бомбите и снарядите. Слава богу, че имам протеза. От коляното надолу кракът ми е ампутиран. На другия също имам протеза", разказва Абу Файед.  

Алепо е поделен между правителствените сили и бунтовнически групи, които се борят да свалят от власт Асад. 

Но в последните две години възходът на ислямистите от "Ислямска държава" и други екстремистки групи постави конфликта на съвсем различна основа - борба за религиозно надмощие - джихад и тероризъм срещу всички останали. 

Жертвите на войната са над 300 хиляди, близо 4 милиона сирийци прегърнаха нерадостната съдба на бежанци, общо 7.6 милиона са били разселени, прокудени от военните действия и жестокостите на многото воюващи страни.