Бойните кораби на НАТО в Черно море предизвикаха остри дипломатически реакции от Русия. Дрънкане на оръжие в Черно море ли е това, или планирано учение и какво всъщност представлява постоянната военоморска група на НАТО?

Постоянната военоморска група на НАТО влиза в Черно море на 3 и 4 март за рутинно учение, планирано преди повече от година. Присъствието й в черноморския басейн обаче ядоса руската дипломация, която определи появата на групата кораби като провокация. Корабите са били разузнавани от Су 24 и следвани от руски плавателни съдове. В деня на учението също беше засечен рутинен патрул на руските военоморски сили, но самолетът не доближи корабите на НАТО.

„Ние наблюдаваме активност там, където минаваме в Черно море, но сме тренирани и подготвени за това, което става. Ние напълно очаквахме и видяхме руски морски и въздухоплавателни средства в Черно море и те имат право да го правят така, както и ние, когато става дума за международни води. Руските части, които видяхме, се държаха абсолютно професионално и не са възпрепятствали нашите учения, нито ние техните”, обясни пред bTV командващият постоянната военноморска група на НАТО контраадмирал Брад Уилямсън.

Част ли е обаче появата на шестте кораба от планираните мерки на НАТО за усилване на източния фланг на Алианса, след като украинската криза продължава? „Няма нищо общо с напрежението в Украйна и анексирането на Крим”, категоричен бе комодор Мален Чубенков от ВМС. „Твърдо мога да заявя, че това не е така, независимо че в международни води задачи изпълняват както руснаците, така и международните групи. Те изпълняват своите задачи по въздух и море, съвместните групи изпълняват задачите така, че да не си пречят взаимно”, допълни комодор Чубенков.

Преди да дойде в България, групата е тренирала с Турция, а след това ще отработва маневри с румънския боен флот.

Кои всъщност са корабите, влезли в Черно море? Флагман - крайцерът „Виксбърг”, канадска фрегата „Фредректън”, румънска, италианска и турска фрегата, както и германски танкер, който осигурява логистиката на операциите. Турската фрегата има 1000 излизания на море, във Варна е била седем пъти. Корабът разполага с най-съвременните оръжия и радари и докато той е по-скоро предназначен за противовъздушна отбрана, италианската фрегата „Ализео” е профилирана по- скоро за борба с подводници.

„Когато има опасност от подводница, трябва да защитим най-важното звено от групата кораби. Има маневри, с които подводницата може да бъде заблудена с информация за кораба, но като цяло избягваме да влизаме в контакт с подводници, когато сме в международни води. Опитваме се да тренираме така, както се бием”, обясни командирът на фрегатата „Ализео” Марио Лаура.

Екипът на bTV се качи на флагманския кораб „Виксбърг”, откъдето наблюдава маневрите на останалите фрегати. Корабът е от клас „Иджис”, което означава най-съвремения радар.

„Нашата основна задача е противовъздушна отбрана и защита от нападения по въздуха. Имаме и средства за борба с подводници и други кораби, но сме способни да извършваме всякакви задачи , за които флотът може да бъде използван”, обясни командирът на крайцерът „Виксбърг” Лайл Хол.

Крайцерът е въоръжен с няколко вида управляеми ракети. „Тези клетки са 120 и имат три вида ракети - стандартни ракети, „Томахоук” и торпеда - така наречените „Азракс”, които са с вертикално изстрелване. Имаме и в предната част на кораба. Могат да бъдат изстреляни много бързо, но времето за изстрелване зависи от няколко различни фактора”, посочи Дариън Дейвис от Военноморските сили на САЩ.

„Виксбърг” е задвижван от четири двигателя, още три произвеждат произвежда електричеството, с което се захранват системите на борда.

И ако на мостика и командния център се казва, че са мозъка на кораба, в инженерното отделение е сърцето на плавателния съд. „Ако нещо стане на мостика, можем оттук да поемем управлението. Оттук се управляват двигатели, сирени, а с този лост може да сменяме посоката на движение. Всъщност това, което виждат на мостика, е само част от това, което ние тук виждаме”, разказа офицер Уагнър от Военноморските сили на САЩ.

След излизането от залива корабите започват да се подреждат в различни формации. За по-малко от половин час първият става последен. Тренират се маневри при различни видове заплахи, тестват се комуникациите.

От флагманския кораб се командват маневрите на корабите в групата - те са много близо един до друг. И крайцера, и фрегатите имат хеликоптери на борда, предназначени за търсене и спасяване, медицинска евакуация и логистика. „Сии хоук” на борда на виксбърг е специализиран в откриване на подводници. „Това се прави със сонарни буйове, малките цилиндри отстрани. С тях се изпраща контакт до водната повърхност, за да се прецени какво чака кораба под нея”, обясни Ръсти Паркър от Военноморските сили на САЩ.

След маневрите с българската фрегата „Дръзки” флотилията се отправя към Констанца, затова екипът на bTV трябва да напусне кораба с хеликоптер на канадските военоморски сили в неопренови костюми, които са животоспасяващи в ледените води.

Въпреки активността на руската армия в Черно море, до момента всички маневри остават в рамките на позволеното от международното право.