Четири първи копки досега са направени на съдебната палата във Варна, но и досега сградата не е построена. Варна е един от първите градове в България със свой съд, но и с редица неосъществени проекти за собствена сграда.

Още през 1937 г. варненската община взема решение за построяването на съдебна палата, но проектът така и не се осъществява. Последната надежда беше до 2013 г. все пак Варна да има изградена нова съдебна палата, която да приюти разпилените из целия град органи на съдебната власт.

В нея трябваше да се помещават районен, окръжен, апелативен, административен съд и прокуратурата в града.

През годините на няколко пъти беше правена първа копка за начало на строителството, а последната беше на 26 май 2009 г. за четвърти път в рамките на последните 72 години. Тогава първата копка за нова съдебна палата във Варна направиха министърът на правосъдието Миглена Тачева и премиерът Симеон Сакскобургготски. След четвъртата поред първа копка, готов проект и определен с обществена поръчка изпълнител обаче теренът и днес си стои запустял, а районният съд във Варна продължава да е в някогашно общежитие на площад „Тракия”, преустроено за нуждите на магистратите.

Варненският окръжен съд пък се задъхва от липсата на помещения за водене на делата в сградата на бившия партиен дом на централния площад „Независимост”. На трето място - на ул. „Н. Вапцаров”, в района между Двореца на културата и спорта и Военноморското училище, се помещава пък административният съд.

По план строителството на новата съдебна палата трябваше да отнеме 3 години, а сградата да има 11 етажа, два главни входа за граждани и два входа за магистрати и служители, 18 асансьора, 402 кабинета, 33 съдебни и 9 заседателни зали, както и 330 паркоместа. Определеният терен за сградата от 6403 кв.м е в централната част на града и е на бул. " Д-р Пискюлев", представляващ една от главните автомобилни и пешеходни комуникации в града.

По предварителни данни инвестицията, необходима за реализацията на този крупен инвестиционен проект, възлиза на стойност около 90 млн. лева, а с оборудването, видеонаблюдение, охрана и компютърно наблюдение - 130 млн. лв. Средствата трябваше да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на правосъдието през отминалите бюджетни години, но пари така и не се намериха.

Миналата година кабинетът на Пламен Орешарски обеща 30 млн. лева. Парите трябваше да са за първия етап от строителството, а плановете бяха до края на годината да са изградени подземните 4 етажа. Това обаче така и не стана.