България не може да се похвали с добри здравни показатели, но е сред лидерите в Европа по разходи за болнична помощ. У нас 52% от изразходваните държавни средства за лечение са за болниците, което е близо с 20% над дела, предназначен за болници в другите страни. Това е записано в концепцията „Цели за здраве 2020″, приета от кабинета миналата седмица. Във Франция например за болници отиват 37% от публичните разходи за лечение, в Чехия – 33%, в Испания – 31%, а в Белгия – едва 29%, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирани в концепцията.

Освен това болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори при сравнение на България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване. Въпреки че броят болнични легла на 1000 души е намалял значително в сравнение с пика през 90-те години на миналия век, той остава по-висок от средните европейски нива. В същото време нараства броят на разкритите нови болнични заведения, основно в частния сектор, пише Сега. „Болничният сектор в България се характеризира с голям брой болнични заведения и болнични легла и нарушена структура на легловия фонд с превес на леглата за активно лечение. Тази излишна инфраструктура е придружена и от по-високо от средното за ЕС потребление на болнични услуги“, пише в концепцията. През 2011 г. хоспитализациите в България са били с близо 40% повече в сравнение с неотдавна присъединилите се държави-членки на ЕС. Анализът на хоспитализациите в България, изготвен от Световната банка през 2013 г., показва, че поне 20% от стационарно извършените процедури в болници в България е можело да бъдат проведени в амбулаторни условия.

В същото време извънболничните прегледи са сравнително по-малко в България – средно 5.5 амбулаторни посещения на човек за година през 2011 г., в сравнение със средно 7.23 посещения в страните, присъединили се към ЕС след 2004 г.

От друга страна, въпреки големите разходи за болнично лечение, здравните показатели на България са в дъното на европейската статистика – ние сме с високо ниво на преждевременна, майчина и детска смъртност, високи нива на увреждане и загуба на работоспособност и ниска продължителност на живота и на живота в добро здраве.

Целта, заложена в концепцията, е оптимизиране на мрежата от болници за активно лечение и намаляване на броя на леглата в тях. Трябва да се разработят критерии за хоспитализация и дехоспитализация в планов и спешен порядък, както и „въвеждане на изисквания и критерии за качество на медицинските дейности, обвързани с краен резултат от болничното лечение като основание за заплащане“.

Болничният сектор следва да се преструктурира чрез въвеждане на задължителна Национална здравна карта, в която да са описани потребностите населението от медицинска помощ и в която да има задължителни минимални и максимални изисквания за нужните лечебни заведение по райони, т.е. когато нуждите от болници са покрити, да не се отпускат обществени пари за нови структури. Предвижда се връщане на задължителната акредитация на болниците, стимулиране на създаването на болнични обединения с цел ефективно използване на ресурсите. Връща се и идеята отпреди няколко правителства да се стимулира процесът на преобразуване на леглата за активно лечение в легла за продължително лечение, както и за развитие на еднодневната хирургия, дневните стационари и амбулаторната дейност.