От днес, седем седмици преди Великден, започва Великият /Великденският/ пост. Той се спазва до големия християнски празник Великден, който тази година честваме на 1 май.

До самия празник месо, риба, мляко и млечни продукти, яйца, както и алкохол не присъстват на трапезата. През целия пост се разрешава да се яде риба два пъти - на Благовещение и на Връбница.

Църквата приема, че и постилият само седмица преди Възкресение е проявил желание, усърдие и смирение да се доближи до Христос.

И тъй като месото ще липсва на мнозина, те може да го компенсират с ядки, леща, гъби, елда. Елдата я наричат заместител на месото, защото, подобно на соята, съдържа лесно усвоими от организма белтъчини. При поста друго важно е да се знае, че тогава трябва да бъдем особено смирени, без нечисти и лоши помисли.

Строгият пост не се препоръчва за болни, за малки деца, за възрастни хора, за бременни жени и кърмачки. Великият пост не бива да се приема само като диета. Той трябва да бъде свързан преди всичко и с помислите, като всеки се смири и се вгледа дълбоко в себе си.

По време на хранителните и духовни пости са забранени венчавките. Може да се закълнем в църквата едва след Великден.

Великият пост е най-важният и най-продължителният от четирите постни периода през годината. Той припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема нищо - като местни и млечни продукти, олио и алкохол. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние", или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.

През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости.