За 100 дни правителството посвърши някоя и друга работа. Например размрази замразените по времето на Пламен Орешарски оперативни програми от ЕС. Прие си управленската програма. Прокара в Народното събрание Стратегията за съдебна реформа, с която омилостиви в някаква степен Брюксел, та докладът не беше унищожителен, а само критичен. И най-важното – не направи грандиозни гафове и не настрои обществото срещу себе си, както направи Орешарски още в първите си дни с назначаването на Пеевски в ДАНС.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Ама не е моя работа да хваля правителството. За това си има хора на заплата. И малко нещо да е свършило правителството, ние научаваме, че е много. 

Искам да обърна внимание на някои откровено безумни идеи, имащи потенциал да скъсят дните на кабинета.

Без претенции за изчерпателност.

1. Идеята на министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова да въведе ТОЛ такси по магистралите. Това е идея с голяма разрушителна за правителството сила. Беше представена почти невинно: 10 стотинки на километър. Така казано, е нищо, ама – 1 лев на 10 километра, 10 лева на 100, да иде човек от София или Кюстендил до морето и да се върне по единствената цяла магистрала в България – 80 лева.

Това е повече, отколкото струва годишната винетка за движение по всички пътища сега и на комунистите не им е необходимо да правят някаква специална агитация. Те само казват: Лилито иска да дере по три кожи от вас. 

Вярно, че министърката даде заден ход и каза, че ТОЛ такси ще има само за камионите, ама злото вече е свършено. Сега хората ще подозират, че се крои нещо, което само е отложено.

Между другото, не го твърдя със 100 процента сигурност, но от това което знам и проверих, почти няма в Европа система, която хем събира ТОЛ такси, хем иска и винетки.

2. Идеята да се облагат с данък общ доход пенсиите на работещите пенсионери. Тя не е на правителството, а на Васил Велев (като представител на Асоциацията на индустриалния капитал). Ама също е с могъщ потенциал и чудесно средство за агитация. (Само да кажа, че има рационално зърно да се облагат работещите пенсионери, които не са навършили общата за страната пенсионна възраст, т.е., т.нар. млади пенсионери – предимно милиционери. Само че никой не предлага такова нещо, а и да предложи, хората няма да вникнат).

3. Идеята на просветния министър да прави университет за пенсионери. Познавам професор Танев отдавна и прави впечатление на здравомислещ човек. Но тази идея може да навлече само подигравки и ирония. И също е силно средство за агитация.

4. Идеята да се изтегли 16 милиарда лева заем накуп. Самата идея не е безумна, понеже е ясно, че пари няма и отнякъде трябва да се вземат. Безумна е реализацията. Да тръгне човек да го внася в парламента, без да си е подсигурил подкрепа, е в най-добрия случай наивност и отказ да се мисли за последиците.

За себе си лично почти нямам съмнение, че предложението ще мине, поне с подкрепата на Патриотичния фронт, но пораженията ще са големи. В смисъл комунистите свободно ще разправят, че тези, които са подкрепили, са купени. Част от тази реторика можеше да бъде икономисана, ако нещата бяха договорени преди внасянето в Народното събрание.

А пък Радан Кънев ми е безкрайно трогателен, като обяснява как това приличало и едва ли не било като един човек да си обедини кредитите. Е на това реформаторите му викат да се говори просто, та да те разбере средният кюстендилец.

Има и още, ама да не затлачвам много. И тези четири идеи са стига.

И накрая, искам да кажа, че хич няма да е зле и министрите, и останалите, които смятат, че между това правителство и Станишево-Орешарското все пак има някаква разлика, да мислят, преди да говорят.

От полза ще е.