На осем потънали кораба, които биха представлявали интерес са подводен туризъм, в западната част на българските териториални води от Черноморския шелф, смятат, че са се натъкнали наши учени. Обектите са отсели като първоначално са картографирали морското дъно в района и са установили общо 85 нарушения по повърхността, които биха могли да бъдат както потънали обекти, така и природни дадености. Това съобщи на пресконференция във Варна проф. д-р Атанас Палазов. Той е координатор на общ проект на Института по океанология на БАН и румънски специалисти за изследване на подводното археологическо наследство в територията от Калиакра до Констанца, предаде репортер на Moreto.net.

За два от осемте обекта с по-голяма сигурност може да се твърди, че са потънали кораби, защото вече са фотографирани. По първоначална датировка са от края на 19 в. и началото на 20 в.Останалите шест предстои тепърва да бъдат по-детайлно изследвани.

Намерените плавателни съдове са извън фарватера. Те се намират на дълбочина от 20 до 100 метра. Почти всички обекти са дървени. Единият най-вероятно е бил мачтов. Те не са датирани все още. Дължината им е от 20 до 40 метра. Повечето са ветроходни, посочи проф. Палазов.

При реализирането на проекта са правени и брегови проучвания. Там по-скоро са търсени потънали пристанища. Има идентифицирани такива. Някои са познати от преди.

За подводните проучвания са проведени общо три експедиции. Предстои провеждането на още една. Учените се оплакаха, че на са имали възможност за по-детайлни проучвания, защото бюрократични спънки са забавили работата им и се е наложило дори да правят изследванията си в зимни условия.

Целта на проекта е историческите обекти да се превърнат в основа за развитието на подводният туризъм. Идеята е те да станат притегателна точка за туристи, които са гмуркачи и се интересуват от интересни обекти в дълбочините. Част от новооткритите обаче едва ли ще могат на този етап да се включат в туристически маршрут, защото първо трябва да бъдат подробно обследвани преди да бъдат допуснати хора за посещения. Поне такова е изискването на законодателството, когато се касае за археологически обекти, стана ясно от думите на проф. Палазов.

Неслучайно проучвания са правени до 100 метра дълбочина. По думите на специалистите все повече са ентусиастите у нас, които предприемат такива гмуркания за разлика от преди 10 години, когато са се гмуркали основно до 40 метра. Според проф. Палазов именно на голямата дълбочина могат да бъдат видени най-запазените кораби. Тези в плитчините най-често имат щети, нанесени в повечето случаи от тралове.

Съвместният проект между Румъния и България за трансгранично сътрудничество и очертаване на обща карта на подводните археологически обекти от Констанца до Калиакра стартира през 2013-та година и приключи този месец. Отпуснатата сума е в размер на 1.5 млн. евро. От румънска страна координатор на проекта като цяло е Институтът по морска геология и геоекология. Участват исторически музеи в Констанца и водолазно сдружение. От българска страна партньори са Институтът по океанология към БАН и Историческият музей в Каварна.