България, Румъния и Гърция се договориха за изграждането на съвместен вертикален газов коридор. Това стана на вчерашната енергийна среща в резиденция „Бояна”, на която присъстваха представители на страните, засегнати от спирането на проекта „Южен поток”. В срещата се включи зам.-председателят на ЕК и еврокомисар по енергийните въпроси Марош Шефчович, както и колегата му Мигел Канете.

Решението на балканските държави е свързано със стремежа за по-бързо свързване на газопроводните системи в Централна и Източна Европа с останалата част от континента. Преговарящите страни от т.нар.

Група на високо равнище за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа са категорични, че е необходимо източниците, доставчиците и пътищата на доставките на синьо гориво да са разнообразни. Една от първите стъпки за постигането на това е именно създаването на вертикалния коридор, като интерконекторна връзка, която да пренася природен газ от Гърция към България и оттам към Румъния и Сърбия. Енергийният министър Теменужка Петкова покани представителите на Румъния, Гърция и Унгария на среща за предприемане на конкретни стъпки по осъществяването на проекта в края на март, когато се очаква Унгария да обяви дотогава дали ще се включи в създадената за целта специална подгрупа. На срещата в София вчера освен Групата на високо равнище бяха създадени две подгрупи - на политическо и на експертно ниво, които ще работят за диверсификацията в региона, включително за финансиране по плана „Юнкер” на всички проекти от общ интерес.

Шефчович отбеляза, че европейските страни трябва да покажат, че могат да работят заедно за постигане на по-добра свързаност помежду си. Канете пък подчерта, че за да се постигне независимост на региона, ключова роля има развитието на Южния газов коридор и свързването на Европа с него, както и разработването на местни находища в Черно море, на което залага премиерът Бойко Борисов, и развитието на терминалите за втечнен природен газ.

Борисов от своя страна лансира идеята за изграждане на газов хъб в България. Той бе категоричен, че страната ни има потенциал да бъде своеобразен разпределителен център на доставките за Югоизточна Европа и ЕС. Разполагаме с добре проектирана национална газопреносна мрежа, газохранилище и собствени залежи на газ и нефт, които се разработват в момента. България е една от страните в ЕС, които са най-силно заинтересовани от сигурността на енергийните доставки и диверсификацията на източниците. През зимата на 2008 година България бе страната, която най-силно пострада, когато Русия спря газовите си доставки за Европа през Украйна. Оттогава е решена да не допуска подобен риск. За българското правителство приоритет е както изграждането на интерконекторни връзки с нашите съседи Гърция, Румъния, Турция и Сърбия, така и разработването на нашите собствени находища на газ в Черноморския шелф, подчерта Борисов.

ЕК замразява наказателната процедура за „Южен поток”

ЕК ще замрази наказателната процедура срещу страната ни заради „Южен поток”, съобщи вчера Марош Шевчович. Бойко Борисов допълни, че по отношение на предложението на България за изграждане на газов хъб край Варна с комисаря са се разбрали то да бъде разгледано в детайли от експертите в ЕК. Те трябва да кажат до юни дали такъв проект може да се реализира според европейското законодателство. Ако се установи, че това е възможно, ще бъде изпратено предложение на Русия. Участниците в срещата в София вчера са се разбрали още всяка една страна от региона да си осигури три източника на газ. Това ще осигури по-ниски цени и по-голяма конкурентоспособност, каза Шевчович. И обеща ЕК да ни подпомогне технически и правно. С интерконектора с Гърция, местния добив от Черно море, възможностите за доставка на втечнен газ от Гърция и руския газ страната ни ще изпълни това условие, подчерта Борисов. Шевчович подчерта още, че най-приоритетни сега са тези проекти, които страните от ЕС могат да реализират сами в рамките на следващите 2 - 3 години. Той отново изрази съмнение в жизнеспособността на „Турски поток” и припомни, че европейските държави имат дългосрочни договори с „Газпром”, в които е записана и точката, в която те ще получават газа, и тя не е турско-гръцката граница.

Хъбът гълта ?2,2 млрд.

Необходимата инвестиция за изграждането на газов хъб в България е 2,2 млрд. евро, стана ясно вчера. При евентуално реализиране на проекта ще бъдат прокарани 844 км нови тръби. Отделно са нужни още 140 млн. евро за модернизиране на вече съществуващите. В презентация на международната среща в резиденция „Бояна” като предимство на България за изграждане на газовия хъб беше посочено географското разположение на страната, добре проектиранaта є национална газопреносна мрежа, балансираната є транзитна система с газохранилище, добивът на нефт и газ в региона, както и ниското й вътрешно потребление и изгодните цени на строителството.