Преговорите в нормандски формат за мир в Източна Украйна ще продължат с телефонни разговори между президентите на Германия, Франция, Русия и Украйна. Това стана ясно след края на срещата между Франсоа Оланд, Ангела Меркел и Владимир Путин в Москва. Президентският говорител Дмитрий Песков заяви, че се работи върху съвместен документ за прилагане на споразуменията от Минск.

Междинен етап към евентуално споразумение за деескалация в Украйна се оказаха преговорите в Кремъл в петък между лидерите на Русия, Франция и Германия. Разговорите между президентите Владимир Путин, Франсоа Оланд и канцлерът на Германия Ангела Меркел продължиха над 5 часа и приключиха след полунощ местно време. След техния край говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви пред журналисти, че диалогът бил съдържателен и разкри, че страните работят съвместно върху текст на документ за изпълнението на Минските договорености за уреждане на мир в Украйна.

"На основа предложенията, направени от президента на Франция и канцлера на Германия, се изготвя нов съвместен документ за прилагане на споразуменията от Минск за прекратяване на огъня в Източна Украйна. Документът ще включи и предложенията от президента на Украйна, както и тези, добавени от президента на Руската федерация Путин, след което текстът и предложенията трябва да бъдат одобрени от всички страни в конфликта.", заяви Дмитрий Песков - говорител на руския президент Владимир Путин.

Песков допълни, че равносметката от резултатите от преговорите в Киев и Москва ще бъде направена в телефонен разговор в нормандски формат на високо равнище. Този формат включва и Украйна, освен Русия, Франция и Германия. Франс прес допълва, че в телефонния разговор ще участва и украинският президент Петро Порошенко.

Германия и Франция са дали положителни оценки на преговорите в Москва. Срещата на канцлера Ангела Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд с президента на Русия бе конструктивна и обстоятелствена, заяви представител на германското правителство, цитиран от европейски медии. Дискусиите в Кремъл бяха „конструктивни и съдържателни”, заявиха източници от обкръжението на френския президент Франсоа Оланд.

Най-спорните моменти по спазването на Минските договорености от 5 септември са нарушенията на примирието, извършвани в повечето случаи от украинската страна според констатациите на международните наблюдатели, линията на разграничаване между воюващите сили, невъзможността на Украйна да контролира част от границата с Русия, както и размяната на пленници.

Москва настоява между другото да пряк диалог между Киев и представителите на Донбас, преговори на Контактната група, възстановяване на икономическите връзки между Киев и Югоизточна Украйна.