НАТО утвърди незабавното разполагане на многонационален команден и контролен център на пакта в България, съобщи на пресконференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след края на еднодневното заседание на министрите на отбраната от Алианса.

"Взехме решение за незабавното разпогалане на първите шест многонационални командни и контролни центъра. Те ще бъдат разположени в България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Ако кризата в Украйна ескалира, тези центрове ще гарантират, че националните сили и силите на НАТО ще могат да дадат единен отговор още от самото начало. Те ще направят бързото дислоциране на войски по-лесно, ще подпомогнат планирането при колективната отбрана и ще координират тренировъчни и военни учения", каза Столтенберг.

Щабовете ще подпомагат спешното разгръщане на силите на пакта за бързо реагиране в Източна Европа, ще бъдат в помощ при планирането на съвместната защита, ще съдействат при координацията на многонационалните учения.

НАТО утвърждава обособяването на сухопътна бригада за бързо реагиране, съставена от 5000 военни, готови да се разгърнат в срок до 48 часа. Други 30 хил. военни ще осигуряват допълнителните специални сили, които ще бъдат в състояние за намеса в рамките на една седмица от възникването на необходимост – отправянето на заплаха срещу държава от Алианса или нападение над нейната територия. Специалните части ще бъдат годни за действия по суша, въздух и вода.

"6 държави членки декларираха, че са готови за формирането на сили за бързо реагиране. Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Великобритания предложиха да поемат тази роля, като се въртят на ротационен принцип през следващите няколко години. Това гарантира, че корпусът за бързо реагиране ще просъществува за дълъг период", каза генералният секретар на НАТО.

Начините за финансиране на щабовете и специалните сили ще бъдат изяснени през юни. Очаква се средствата да бъдат осигурени едновременно от отделните държави от пакта и от съюзния бюджет. Общата цел е обособяването на възможности за реакция при криза, независимо от посоката на нейния произход.

Столтенберг, увери, че няма конкретна непосредствена заплаха за България, Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония – държавите, в които предстои откриването на нови такива центрове. Така той отговори на въпрос на руски медии дали посочените държави са изправени пред външна заплаха. 

"С повишаването на присъствието ни в източната част от пакта и с увеличаването на числеността на специалните ни сили отговаряме на поведението на Русия, която насилствено променя граници и завзема част от чужда държава – действия, които виждаме в Украйна и вече видяхме в Грузия и в Молдова", поясни Столтенберг.