Варна е един от градовете, в които има най-много стари сгради. Въпреки че голяма част от тях са в лошо състояние, а някои са изоставени, в града в момента има повече от 600 къщи архитектурни паметници. Макар че преобладаващата част от старите здания тънат в разруха, все пак има и такива, които са реставрирани и се доближават до блясъка, който са имали преди десетилетия.

Повечето от реновираните емблематични сгради във Варнаса собственост на банки, български фирми и международни компании и именно това ги е спасило от нерадостната съдба на съседните им постройки. Има и няколко здания, в които се помещават общински и държавни учреждения. Такъв е и случаят със сградата, в която се помещава варненската областна управа. Зданието беше ремонтирано изцяло преди години.

Подобно на областната управа, реновирана е и сградата на пенсионния отдел на „ул."Хан Аспарух" 4. Тя е построена през 1896 г. и първоначално е била използвана за нуждите на един от варненските хотели х-л „Виена”. През 1908 г. е извършено преустройство и постройката се превръща в клуб на архитекта. До нея се намира някогашния х-л „Константиопол”. Сградата е съборена, като е запазена само фасадата.

Добър пример за реставрирана сграда е и някогашният Гранд х-л „Ню Йорк” до Операта, както и постройката на ул. "Преслав".

Забелязва се тенденцията при частните имоти сградите да бъдат събаряни, фасадата да се запазва, като къщата се надстроява с няколко етажа. Надстройките често се ползват за апартаменти, хотели или офиси. Такъв е и случаят с тройната къща на първия избран кмет на Варна Велико Христов.

Някои от надстройките не пасват на традиционния стил на зданията и са в контраст с историческото значение на сградата. Например няколко къщи в централната градска част на улиците „Преслав”, „Омуртаг” и „Габрово”.

Често срещано явление във Варна е съседният имот на реставрираната къща да тъне в разруха. Това в известна степен загрозява и ремонтираното здание и създава предпоставки за инциденти, тъй като рядко рушащите се къщи са обезопасени.

Реставрирането на две съседни сгради по различно време крие и риск от загрозяване. Не са един или два примерите, в които собствениците не се съобразяват с външния вид на съседните сгради и боядисват реновираната си къща в цвят, който ярко контрастира на другите здания в близост.

Законът за културното наследство дава няколко възможности за запазване и реновиране на сградите архитектурни паметници. Една от тях е собственикът да реставрира недвижимата културна ценност, спазвайки съответните изисквания на ЗУТ и Закона за културното наследство. Другата възможност е при нехание от страна на собственика, общината да ремонтира сградата за своя сметка, след което общината влиза в законна ипотека на имота, до частта, в която се удовлетворява като кредитор за направените разноски.

Ако собствениците на имота искат да инвестират и да реновират сградата, няма пречка това да се случи. Нужно е специализираната администрация на Държавния културен институт да разгледа проекта и да издаде решение, след което може да се пристъпи към консервация на зданието.