Съвсем очаквано крайнолявата партия Сириза спечели предсрочните парламентарни избори в Гърция и предизвика паника както на финансовите пазари, така и сред политическите кръгове в Европа. Казвам очаквано, защото присъдата на премиера консерватор Адонис Самарас бе произнесена в момента, в който каза, че Гърция вече няма да иска пари.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

За сметка на това пък наследникът на поста му – младият Алексис Ципрас, обяви още преди да сформира правителство, че няма да продължава политиката на безропотното подчинение. Под безропотно подчинение той има предвид изплащането на натрупаните от самите гърци огромни дългове.

Това е все едно вие да отидете в банка, да вземете кредит, за да си купите апартамент например, а накрая да кажете, че няма да върнете парите, защото искате да живеете в охолство и затова банката трябва да ви ги опрости. Звучи добре като възможност, но в реалния живот подобна хипотеза не съществува. При гърците обаче всичко е възможно.

Алексис Ципрас спечели, не защото е най-добрият политик в страната, а защото казваше и обещаваше на гърците това, което те искаха да чуят. – Че ще продължават да живеят нашироко както преди, а сметката ще се плати от Германия и останалите европейски страни, включително и от България.

И тук риторичният въпрос на един от говорителите на Европейската комисия – „От къде на къде социалните облаги за гърците трябва да са многократно по-високи отколкото за не по-малко закъсалите португалци?”, звучи логично.

За всички останали, но не и за гърците.

Алексис Ципрас каза публично, че ще освободи Гърция от бремето на дълговете, от мерките за икономии, че ще прогони от страната финансовите контрольори, но накрая не пропусна да поиска от европейците нови финансови помощи. Тези финансовите помощи той нарече „солидарност”. И ако това не е нахалство, не знам как да го нарека.

Ако погледнем назад във времето обаче, ще видим, че за това нахалство има исторически причини. Веднага след Втората световна война, заради географската близост на Гърция с комунистическия лагер, Съединените щати започнават да ѝ отпускат значителни финансови средства, с които тя субсидира националната си икономика.

Когато 9-те страни от Европейската икономическа общност се замогват, а Гърция току-що се е отървала от военния режим, премиерът Караманлис нито за миг не се поколебава и бърза да подаде молба за членство. Тази припряност се обяснява и с факта, че на прага на ЕС вече чукат и другите две бедни страни - Испания и Португалия.

Целта е да бъдат изпреварени, за да може Гърция да се възползва максимално от парите, които Брюксел ще отпусне. В хода на процеса по присъединяването Европейската комисия докладва на Съвета на министрите, че Гърция лъже в докладите, които изпраща в Брюксел и ясно и категорично заявява, че не е готова да се присъедини към Европейския съюз.

Въпреки това Съветът на министрите казва, че те ще бъдат приети по политически причини, за да се спре разпространението на комунизма на Балканите.

Така гърците през 1981 година не само стават равноправни членове на ЕС, но и успяват да си договорят изключително изгодни финансови условия в продължение на вече 34 години. Гърците и тогава, и сега живеят на гърба на европеиците и го считат за съвсем естественно.

Затова когато 5 години след практическия им фалит стана ясно, че те не желаят да реформират нито икономиката, нито щедрите си социални системи, зачеркнаха традиционните политически партии и избраха човек, който от малък нарича себе си комунист, кръстил е сина си на Че Гевара, симпатизира на Русия, отказа да подкрепи продължаването на санкциите срещу нея и дори назначи финансов министър, обявил се за маркист.

В това нямаше да има нищо лошо, ако Гърция граничеше с Китай или Северна Корея и беше член на Евразийския съюз, а не на Европейския. Членството в ЕС има редица предимства, но върви и с много задължения. Критериите от Копенхаген, приети преди Източното разширяване, част от които са - да има върховенство на закона, да се спазват правата на малцинствата, да има изградена пазарна икономика и работеща администрация, за страните от Централна и Източна Европа не подлежат на коментар, но за гърците са досадно изискване, което те могат и да не спазват.

Независимо от договорените с Тройката условия, Ципрас вече обяви, че спира приватизацията на пристанища и рафинерии и няма да продава националните енергийни доставчици. Освен това иска да назначи отново на работа уволнените от публичния сектор и да увеличи пенсиите.

Плановете са добри, ако има пари. В случая обаче няма. Знаейки, това, Ципрас направи следващата крачка - поиска Европа да им опрости заемите. Нахалството на гърците няма край, но повече от ясно е, че търпението на европейците се изчерпа.

Досега Гърция е получила 240 милиарда евро под формата на спасителна помощ. В края на февруари трябва да бъде преведен и последният транш. Ангела Меркел вече обяви, че това ще стане само, ако страната продължи да спазва поетите ангажименти.

Остава да видим развръзката - дали Европа за пореден път ще отстъпи или ще се държи с Гърция принципно, както с останалите държави членки.