Покривът на Спортна зала може да стане опасен заради ремонта, който тече в момента там. Това съобщи за “Народно дело” наследникът на авторските права на сградата уникат архитект Пламен Колчев. Той е син на проектанта на Двореца на културата и спорта Стефан Колчев. Баща му е единственият автор на уникалния проект от 1966 година.

Тогава Варна се сдобива с един от най-ярките си обекти – Спортна зала, както я наричат повечето хора. Проектът е уникален, тъй като формата на покрива е хиперболичен параболоид, или разговорно - хипар, обяснява архитект Колчев. Това е първата вантова конструкция в България – покрив от стоманобетонни въжета. Стените са под наклон. Целта е сградата да няма колони там където трябва да е спортният терен.

През 1972 година проектът е заимстван в уголемен мащаб от Националния арт център в Лагос, Нигерия. Тамошният екип споделя, че е обходил цяла Азия, Европа и Америка, но подобен проект не е виждал. Варненският проектант на драго сърце реализира там същия замисъл. Дори нигерийците искат тяхната сграда да е още по-голяма. Построена е върху кръст. Има 4 конферентни зали, 4 кина, ресторант – огромен комплекс, изграден върху блатен терен. За целта блатото е пресушено, а сградата поддържат 1500 специални тръби, толкова дълги, че да я застопорят до здрава почва, обяснява архитект Колчев.

Строителен гаф наводнява базата при откриването

Варненският строеж стартира през 1966 година и продължава 2 години – уникално бърз срок за изпълнението на този уникален обект с национално значение. На откриването идва президентът Тодор Живков. Един малък строителен гаф съпровожда самата церемония, спомня си през смях синът на проектанта. Тогава вали проливен дъжд, а бетонът около сградата е излят с лек наклон навътре – грешка на изпълнителя. Тогава „цялата вода се стича в помещенията, а бай Тошо джвака с обувките си, докато седне на ВИП трибуната“, разказва днес арх. Колчев-младши. Въпреки това за баща му има специална лауреатска Димитровска награда – най-голямото държавна признание от онези времена.

Следва реконструкция през 80-те - тъкмо за първенството по художествена гимнастика през 1987 година. Тогава проектиране и строителство вървят едновременно, нещо, което днес не може да се случи, защото процедурите изискват последователност, коментира архитект Колчев. През цялото време синът работи редом с бащата.

Забравят за авторството на проекта и ремонтът започва на парче

Днес архитект Колчев разполага с документация и характеристики на арх. Стефан Колчев. Той е наследник на авторските права. Всички знаят кой е автор на проекта, но изведнъж се явяват много претенденти. Някои са цели организации, други - отделни хора, участвали в първоначалния екип. Общоналожено мнение сред институциите днес било, че създатели на Спортна зала са Териториална проектантска организация (ТПО).

Приживе проектантът Колчев не е предприел специални мерки по отстояване и документиране на авторството си, тъй като не е предполагал, че участието му ще бъде заличено и игнорирано веднага след неговата кончина. И то при наличие на пълната документация.

Адвокатите в града масово замълчават по темата, а арх. Пламен Колчев смята да отстоява нещата в съда. Защото никой не го е потърсил за консултация, а той не би искал покривът на залата да се срути върху хората вътре.

Бетонът в основите може да свлече стоманата от върха на сградата

Причината за евентуално срутване е, че при изливането на бетона за разполагане на нови 1500 седалки в момента основната плоча може да се огъне надолу, да изправи наклона на стените и стоманобетонните въжета на покрива да хлътнат надолу. Всичко може да се напука и да се срути, опасява се архитектът.

По думите му в момента дори акустиката е унищожена – за това говорят изхвърлените на пътя дървении. Предстои поставянето на пластмасови седалки, които или ще поглъщат звука, или ще го отразяват с кънтене. Те щели да бъдат разположени от двете страни на игралното пространство, което значително ще намали размера му, констатира Колчев. От там нататък не се знае дали залата ще става за спорт или за култура или за нито едно от двете, опасява се той.

Арх. Пламен Колчев: Никой не потърси проекта от мен, дори не признават авторските ми права

- След като сте наследник на авторските права по проекта на сградата, как оценявате ремонта, който тече в момента там?

- Ремонтът започна в края на миналата година след доста неправомерни действия както от страна на община, така и от страна на колеги и строителни фирми. За обявения конкурс разбрах в края на 2013 година. Написах на инстанциите съответните писма. Припомних им, че автор на проекта е арх. Стефан Колчев, а аз съм неговият син, носител съм на авторски права, отделно съм участвал в реконструкцията и модернизацията на Двореца през 1987 година. Но за съжаление никоя инстанция не ме чу. Една на друга започнаха да си препредават проблема като горещ картоф. Проучих адвокатската почва във Варна – няма запознати с темата за авторските права на проекта. За това се свързах със софийски адвокат, който се запознава със случая. Имаме много документи и характеристиките от ТПО – Варна, на арх. Колчев, въпреки че архивът на проектантска организация беше разграбен навремето. Още тогава успях да направя копие на много от проектите на баща ми, когато той реши да напуска. Само дето не спеше на обекта по време на реконструкцията. Не е предполагал, че ще забравят за авторството му и няма да потърсят проекта при евентуален ремонт. Но след като почина, сякаш забравиха за него. Трактоват проекта като дело на ТПО.

- Чия всъщност беше инициативата за проекта в самото начало? Защо днес и други претендират за авторство?

- През 1966 година е бил обявен национален конкурс. Баща ми не е участвал. Първа награда не е била обявена. Имало е няколко втори и трети. Като отварят вторите награди, виждат, че единият колектив е софийски, а другият - варненски. Местният екип работел не към ТПО - Варна, а към Общински народен съвет. Софийският екип отпаднал и варненският спечелил.

Тогава възлагат на ТПО – Варна, да се захване с изпълнението. Проектът представлявал две обърнати подкови, преплетени в основата си, а сградата била между тях. Оказало се обаче, че такава зала има в Щатите. ТПО възлага на арх. Стефан Колчев да се заеме. Но той не е бил съгласен с композицията, с начина на представяне и с функцията на обекта. За това след съответни разговори с началниците той започва чисто нов собствен проект – настоящият.