Хапчето за българския туризъм е отрезвяване. Това заяви в интервю за БГНЕС Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

Трябва да се направи ясна преценка от какво печели и от какво губи туризмът у нас, какво е полезно за местните икономики, какво създава работни места, привлича или прогонва туристи. Натрупахме широк портфейл от грешки, свързани с лошо управление, корупция, непрофесионализъм, лакомия - всякакви пороци бяха изпитани върху гърба на българския туризъм. Може и да продължим така, но ако искаме действително да превърнем инвестициите в ползи трябва да загърбим тези порочни практики и да се обърнем към обществото, смята Драганов.

Той посочи, че 2014 г. е била изключително трудна за българския туризъм. Геополитическата криза в региона, войната в Украйна, вътрешната политическа, икономическа и социална криза, банковата криза, тежката метрологична обстановка, непреструктурираният български туризъм, управленската и концептуална криза, която има в туризма са довели до отлив на български туристи, до отношение на нехаресване на българския туристически продукт и значително увеличение на пътуванията към съседни страни, главно към Гърция. Всичко това доведе до спад на туристите, който в някои от месеците през 2014 г. надхвърли 20%, заяви експертът. Той добави и сривът на руската рубла, който е довел до 12-процентов срив от руски туристи. Загубата, обаче, се оказва, не само от руски туристи, има силна стагнация на холандския пазар, датския, скандинавския пазар, немския пазар.

Въпреки това, Драганов отбеляза, че в тази тежка вътрешна и външна обстановка туризмът е доказал, че може да създава работни места, да подобрява местните икономики. Видяхме, че туризмът работеше, заключи той и открои факта, че около 320 000 души са били заети в туризма тази година, а над 7, 5 млн. чуждестранни туристи са били обслужени у нас.

Драганов коментира обстойно и кризата между Русия и Украйна, която беше неочаквана, възникна през март и ескалира през лятото. Почти до средата на 2014 г. се движихме нормално с параметъра на брой туристи. Сривът започна след юли, когато тръгнахме надолу и оттогава не сме излизали от тази турбуленция, която е значително намаляване на броя на туристите от тези дестинации, заключи Драганов. Според него сривът на рублата ще има своя пик през 2015 г. и това ще доведе до това руснаците да не харчат пари дори на територията на България. Няма ги онези руснаци, които бутаха пълни колички със стоки. Научихме хубавата руска дума "скитка", която означава намаление, каза той. От гледна точка на украинския пазар има 8% спад, но по думите на специалиста щетите не са толкова големи, защото самите събития доведоха до това, че много украинци със закупени имоти в България са започнали да ги използват - за себе си или за близки. Те виждаха в България сигурна дестинация и много жени с деца и семейства бяха в България през лятото. Там не се получи този ефект, който можеше да се получи, каза Драганов.

В този момент България трябва да диверсифицира своя туризъм, защото и през 2015 година ще имаме пикиране надолу по отношение на броя туристи и приходите от руския пазар. Фалитите на руските туроператори и свързаните с тях фирми на територията на България ще продължат. Трябва да очакваме тази заплаха, тя е съвсем реална и близка, коментира Драганов. От тази гледна точка, според него, е правилно решението на новосъздаденото Министерство на туризма, съвместно с МВР и МВнР за промяна на статута на визовия режим със съседни страни, например Турция. Сега трябва да очакваме повече туристи от Турция. Турция е един генериращ пазар, който може да бъде равен на румънския. Трябва да се ориентираме и към далекоизточните пазари - отдавна се говори за Индия, Китай, Япония и дори САЩ. Има почва за експанзия на пазари и нова политика, както и за представяне на нови продукти, налагане на балнео спа и уелнеса, културния туризъм етно- или селския туризъм. България трябва да се отвори като целогодишна туристическа дестинация и да привлече външни пазари, заключи експертът. Той, обаче смята, че най-важното е туризмът да се обърне към българския пазар, който е стресиран в последните години и намрази някои български туристически места, особено по Черноморието и планинските курорти. Вижда се отвращение на част от българите към българския туристически продукт и една радост, която намират в съседна Гърция, Македония, Сърбия. Българският туризъм, освен дълбоката управленска и концептуална криза, трябва да излезе и от дълбоката концептуална криза по отношение на самия туристически продукт, който е силно деформиран и корумпиран в голямата си част, смята Драганов. За алкохолния туризъм експертът смята, че демонстрира липсата на общество, правила и ред. Липсата на отношение на местното общество за това какво то губи от влошения местен имидж води в дългосрочен план до загуби.

2015 г. ще стартира като много добра за зимния туризъм. 2014 г. беше безснежна, което повлия демотивиращо на пътуванията през зимата, каза специалистът. Според него зимният сезон ще бъде добър, с ръстове около 5% спрямо предходната зима. Надяваме се 2015 г. да бъде малко по-добра от 2014 г. Няма как да се повторят спадовете от 2014 г., заключи Румен Драганов.