Затворен между няколко ключови булеварда в периферията на центъра на града и „отрязан” с ж.п. линия от езерото, районът на "Максуда" е уникален с местоположението си. Плюсовете на мястото обаче свършват дотук, а то отдавна се е превърнало в нарицателно за мръсотия, мизерия и криминални потайности, макар и да се намира на метри от градските молове и да е първото, което виждат пристигащите с влак край морето.
„Темата е деликатна и за нея никой не говори“ - това бе позицията на настоящия кмет на Варна, Иван Портних още по време на предизборната му кампания през 2013 година. Той апелираше за прекратяване на лицемерната практика, десетки незаконни постройки в квартала да не се разрушават. В кандидат-кметската си програма Портних настояваше сегашното гето, някой ден да се превърне в градско сити и транспортно ядро на Варна.
Близо година по-късно, новият главен архитект Виктор Бузев седна в стола на предшественика си Петър Йорданов с ясна идея за бъдещето на „Максуда". През април той обяви, че могат да се използват възможностите на европрограмите, а жителите на „Максуда" да получат нова професия или занаят, свързан със строителство и сами да построят жилищата си от материали, които „не могат да предадат за скрап или запалят и сварят компота". Заговори се и за евентуално преместване на ромите на по-големи подходящи терени. Бе даден за пример районът край Каменар.
Въпреки това, още преди началото на 2014 година, в края на декември, кметът Портних се наложи да опровергава слуховете и коментарите, че жителите на „Максуда“ ще бъдат преселени във „Възраждане“. Думите му бяха предизвикани от реакция на варненци, които се надигнаха срещу идеята за строителство на общински социални жилища.
Жителите на класическия цигански квартал в район „Владислав Варненчик” пък подкрепяха премахването на незаконните постройки в т.нар. „Гъбена махала“. През февруари районният кмет Неделчо Михайлов коментира, че те самите не одобряват миграцията на циганите от Каменар, с които е заселена въпросната махала.
Въпреки опитите на ромите-пришълци да се възползват от възможността за узаконяване на незаконните сгради, след поправките в Закона за устройство на територията, акцията по премахване на незаконните постройки в циганското гето бе подновена. Така бяха издадени 40 констативни акта за постройки без разрешения. Същевременно стана ясно, че земята, върху която са издигнати къщите, е реституирана на трима собственици, но те не могат да влязат във владение. Все пак през лятото 13 постройки бяха съборени доброволно от обитателите им в „Гъбената махала“.
От 14 юли 2014 година започна поетапното събаряне на опасните постройки в „Максуда“. Сградите са били освидетелствани като опасни и отчуждени още в периода между 1988 и1990 година с цел да бъдат реализирани градоустройствени мероприятия. 460 се оказаха незаконните къщи в частта от циганското гето „Максуда”, попадащо във варненския район „Младост”, отчетоха от администрацията. Заповеди за доброволно събаряне за 65 от тях бяха издадени в първите дни на май. „Истинските собственици на земята плащат данъци за нея, а не могат да влязат във владение”, коментира по това време кметът на района Христо Христов.
Междувременно, на посещение във Варна на 16 май, тогавашният транспортен министър Данаил Папазов, информира премиера Пламен Орешарски, че новото пристанище няма да има нищо общо с "Максуда", каквито идеи се чуваха в публичното пространство преди това.
Несъгласни, багерите да бутат домовете, в които на практика са се самонастанили, ромите от махалата излязоха на протести. Изненадващо обаче те отложиха мирното си шествие заради честването на годишнината от рождението на Васил Левски.
Само няколко дни след това изтече срокът за доброволното събаряне на 51 незаконни постройки, разположени край дерето между улиците “Георги Пеячевич” и “Д-р Иван Селемински”, както и на самата улица “Георги Пеячевич".
На нов протест, обитателите на незаконните постройки обявиха, че са готови да си плащат сметките за ток и вода. В замяна те поискаха нови жилища или фургони. „Ще плащаме, искаме само да ни настанят някъде. Ако не се вземат мерки ще протестираме, ще палим и децата. Малко бензин на децата и горим са. Няма да останем на пътя. Зимата идва, децата ще умре”, коментираха ромите.
И въпреки отправените клетви към районния кмет от ромския правозащитник Ридван Сали, през август четири опасни общински имота в периферията на ромския квартал „Максуда“ бяха съборени с тежка строителна техника.
Разрушаването на още четири незаконни постройки в „Максуда” продължи и въпреки ареста на Христо Христов в средата на август.
“Законът трябва да се спазва, в голямата си част това са опасни сгради, които наистина застрашават живота на обитаващите ги. Ясно е, че общината няма как да реши изцяло сама въпроса с настаняването. Това трябва да става със съвместните усилия на държавата, на общински власти и на самите хора, които също трябва да поемат отговорност за своето битуване. Обследваме различни възможности, включително сме в напреднала фаза за осигуряване на европейско финансиране за изграждането на социални жилища в район „Аспарухово“, където сме намерили подходящ общински терен, непосредствено до ул. “Горна студена”, заяви в съобщение до медиите кметът Портних.
Той изрази надежда с проекта общината да успее да отреагира на ситуацията в „Аспарухово“ във връзка със съборените опасни сгради и тези, които може би ще трябва да бъдат съборени при изграждането на новите охранителни дерета.
Бъдещият градеж на социалния блок обаче предизвика спешно иницииране на подписка, подкрепена от близо 4000 жители на квартала. Според проучване на общината пък, 98 % от запитаните в нарочна анкета са били запознати с проекта и също толкова са били на мнение, че блокът трябва да е само за жители на района.
В същото време, потърпевши от юнските наводнения във Варна се оплакаха, че къщите им са съборени без основание и ще си търсят правата в съда.
„В никакъв случай не мога да кажа, че е някаква барака, то се вижда, че е просто масивна сграда, фактът, че е издържала на бедствието, защо би трябвало след това да я събори човешка ръка?!”, жалваше се една от потърпевшите, която остана без къщата на своето детство.
Липсата на яснота относно дългосрочната общинска политика за разрешаване на жилищната криза, засягаща стотици бедстващи семейства от район „Аспарухово“ доведе до организацията на протест и отворено писмо. В него останали без дом изразиха възмущението си, че няма информация кога трябва да приключат конструктивните оценки. Протестиращите припомниха и, че на 13 август се е самоубил мъж, чиято къща на ул. "Младост" – 14 е била съборена.
Два месеца преди края на 2014 година стана ясно, че разрушаването на 58 незаконни постройки в циганското гето „Максуда” се бави заради подписването на договор между община Варна и фирмата, която трябва да ги премахне. Тогава зам.-кметът на район „Младост” Цончо Ганев изрази мнение, че има някакви политически прерогативи, за да не се бутат повече незаконни постройки, но пък отрече да е оказван натиск върху администрацията.
В края на декември, главният архитект Виктор Бузев изрази притеснение, че трудно може да има сериозно развитие при разрешаването на проблема с незаконното строителство в циганското гето „Максуда“.
„Процедурата по събаряне на незаконна къща отнема от 2 до 6 месеца, а в този квартал постройките се вдигат за 24 часа“, заяви той и добави, че администрацията му не прави компромиси със сигналите, които получава.