От 1 януари работодатели, които умишлено укриват здравни и социални осигуровки на служителите си, ще се наказват със затвор и глоба. Работниците няма да носят никаква отговорност - дори и "за подбудителство и помагачество". Промените в Наказателния кодекс бяха приети окончателно с бюджета на Държавното обществено осигуряване. Текстовете бяха предложени от депутатите от ГЕРБ между първо и второ четене на законопроекта, след като премиерът Бойко Борисов и синдикатите сключиха сделка зад гърба на работодателите за скандалните промени в пенсионния модел, замразяването на възрастта за пенсия за втора поредна година и увеличаването на стажа с 4 месеца.

Така от Нова година работодател, който укрие здравни и социални осигуровки в големи размери - тоест над 3 хил. лв., ще се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 2 хил. лв. Ако недекларираните вноски са над 12 хил. лв., наказанието ще е затвор от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на фирмата. Депутатите записаха пет положения, при които ще се смята, че работодателят се превръща в престъпник - ако обяви осигурителен доход за работниците си в по-малък размер от действителния; ако не подаде декларация; ако потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; ако унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; ако състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на данни пред приходните агенции. Така укриването на осигуровки вече ще е приравнено като престъпление към неплащането на данъци - за това престъпление се прилагат същите хипотези по Наказателния кодекс. Ако, докато тече съдебното дело за умишлено укриване на осигуровките на първа инстанция, работодателят внесе вноските заедно с лихвите, ще смали наказанието си до три години затвор и до 1000 лв. глоба.

Идеята за криминализиране на неплащането на осигуровките се дискутира от няколко години. Тя дори се появи в проекта на Наказателен кодекс на кабинета "Орешарски". Синдикатите отдавна настояват за затвор за некоректни работодатели, като според тях това ще донесе между 150 и 200 млн. лв. допълнителни приходи в касите на здравното и общественото осигуряване. Работодателите не са против строгите мерки, но настояваха наказателна отговорност да носят и служителите, които се договарят да бъдат осигурявани на по-ниски суми от реално получаваните.

Същото поиска при дебатите по гласуването в парламента и Румен Христов от Реформаторския блок. Това обаче ядоса лидера на "БСП лява България" Михаил Миков. Миков на висок тон обясни на колегата си, че работникът не носи отговорност за издължаване към НОИ, НАП и НЗОК, защото работодателят е този, който прави удръжките за вноските.

"Правим норма, която няма да работи, ще обяви всички работодатели за престъпници. Наказателният кодекс не трябва да се пипа, защото администрацията не работи ефективно", заяви Емил Димитров от Патриотичния фронт. Четин Казак от ДПС поясни, че неговите колеги от партията ще се въздържат от подкрепа на текста, защото промените в Наказателния кодекс трябва да се правят след сериозни обсъждания, а тези текстове не са гледани дори в правната комисия в парламента. "Колкото и да изглежда примамливо да угодим на този или онзи, по-добре да се въздържим. Нищо спешно не налага приемането на тези текстове", каза още Казак. Вицепремиерът Ивайло Калфин призова текстовете да бъдат приети, защото с тях укриването на осигурителните вноски се приравнява с укриването на данъци. Калфин смята, че работникът не може да носи вина, ако работодателят не плаща осигуровки нарочно.

Бизнесът смята, че големият проблем е, че държавата не се бори ефективно с недекларирания труд. От Българската стопанска камара критикуват и начина, по който се приема мярката - без анализ и разчети за размерите на проблема. Освен това работодателите смятат, че без да се засилят административните санкции за некоректните работодатели и контролните органи да започнат да работят по-ефективно, мярката е чист популизъм. Икономистите също са скептични. От Института за пазарна икономика коментираха пред "Сега", че криминализирането не е решение на проблема, а единственото, до което ще доведе, е нови възможности за корупция. А бившият социален министър Хасан Адемов (ДПС) обясни, че според юристи, за да се стигне до наказателно преследване на работодатели, трябва да са изчерпани всички административни санкции. По думите на Адемов и сега законът криминализира укриването на данъци, но досега няма нито един бизнесмен, влязъл в затвора за това.