Правителството прие Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Документът е с период на действие до 2020 г. Целта е до тогава България да стане страна с висока степен за защита на финансовите интереси на ЕС при спазване на принципите на етика, прозрачност, предотвратяване на нередности и измами, ефективно разследване, санкции, ефективно сътрудничество.

За определяне на проблемните области, които трябва да намерят решение със стратегията, е направен анализ на нередностите при усвояването на средства от ЕС, докладвани от българските власти за изминалия програмен период. За 2007-2013 г. по структурните и Кохезионния фонд са докладвани 1190 нередности. Към момента по 376 от тях се извършват административни или съдебни действия, а останалите 814 са приключени, като в 71 от случаите прекратяването е поради установена липса на нередност. Основните нередности са свързани с нарушения на проведени процедури по ЗОП (62%) и с недопустими, незаконосъобразни или неоправдани разходи (21%).

По отношение на земеделските фондове в периода 2007-2013 г. са докладвани 7414 нередности. От тях 80% са свързани с недължимо получени суми или невъзстановяване на недължимо получени суми поради административна грешка, а 13% са опити за документна измама, като за тях е информирана Прокуратурата за установяване наличието на престъпление.

Сред проблемите и предизвикателствата в областта на превенцията Стратегията посочва честата промяна на нормативната уредба, което води до различното тълкуване на актовете и възпрепятства утвърждаването на стабилна съдебна практика. Друг проблем е недостатъчният административен капацитет – въпреки натрупания положителен опит, в редица институции за определените служители отговорността за борбата с нередностите и измамите е допълнителна дейност, а не основна; налице е и голямо текучество, като новопостъпващите са без необходимия опит. Отчита се незадоволително ниво на прозрачност и публичност, въпреки изразходваните за тази цел значителни средства от държавния бюджет и оперативните програми. Посочва се необходимост от подобряване на работата със сигналите и жалбите, усъвършенстване на системата за обмен на информация за нередности и измами, развитие на ИТ и електронното управление при администрирането на нередностите и др.

Първата стратегическа цел, очертана в документа, е засилване на превенцията чрез подобряване качеството на нормативната уредба, повишаване на административния капацитет, на прозрачността и достъпа до информация за широката общественост, поддържане на интегрирани бази данни и системи за обмен на информация и отчетност. Изпълнението на стратегическа цел №2 – повишаване на ефективността при разкриване и противодействие на нередностите и измамите, ще бъде постигнато чрез укрепване на сътрудничеството и взаимодействието между приходните органи, засилването на вътрешния контрол и взаимодействието между държавните органи, частния сектор, неправителствените организации и гражданското общество, както и чрез преминаване към изцяло електронно докладване. Стратегическа цел №3 е укрепване на сътрудничеството с ОЛАФ и с компетентните институции на ЕС, държавите-членки и други държави, а цел №4 – повишаване ефективността на дейностите по разследване, възстановяване и санкции. Тук се предвижда оптимизиране на националните правила за налагане на санкции, установяване на съкратени и ясни процедури по възстановяване, повишаване ефективността на административните и наказателните производства.

Индикаторите за следене на целите и дейностите ще бъдат доразвити с посочване на конкретни срокове и отговорни институции в плана за действие към Стратегията.

Правителството прие днес и доклад за дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС през 2013 г. В него се обобщава, че дейността на Съвета е била насочена към изпълнение на поетите ангажименти за засилване мерките за защита на финансовите интереси на ЕС, подобряване на комуникацията и координацията на национално ниво между всички органи и структури в тази област, както и укрепване на сътрудничеството с ОЛАФ и със съответните компетентни органи на държавите-членки на ЕС.