82% от прокурорите смятат, че държавното обвинение не работи добре и се нуждае от реформи. Една трета от обвинителите са на мнение, че от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров са налице значими промени към по-добро, 40 на сто изтъкват, че липсват важни реформи, а 23% пък смятат, че е налице влошаване.

Това сочат данните от изследване на социологическа агенция "Глобал Метрикс", проведено сред 450 прокурори за нагласите им за реформа в държавното обвинение и наказателното производство. Проучването е поръчано от Българския институт за правни инициативи. Преобладаващата част от тях работят в районните и окръжните прокуратури, малък брой анкетирани са административни ръководители. Те трябвало да оценят дейността на държавното обвинение през първите 18 месеца от мандата на сегашния главен прокурор.

Сред ключовите проблеми в прокуратурата са били посочени натоварването на обвинителите с несвойствени дейности като например писане на справки за хода и статуса на преписките по ключови дела, обобщения на статистическа и друга аналитична информация и др. Други проблеми са твърде формализирания процес, формалното атестиране, некачествено събраните доказателства от разследващите полицаи, липсата на ясни и прозрачни механизми за израстване в йерархията, чести промени в законодателството.

Голяма част от анкетираните – 83% отправят индиректна критика към Висшия съдебен съвет. Според тях атестирането в сегашния му вид не дава реална и справедлива оценка на тяхната работа. Всъщност атестирането е посочено като водещ проблем в работата на прокуратурата. А това, според анкетираните, влияе негативно на мотивацията за качествена работа.

Според проучването прокурорите нямат усещането, че в системата на прокуратурата не са създадени надеждни условия в йерархията да израстват хора само на база на личните им и професионални качества. Прокурорите са изключително критични към начина на провеждане на конкурсите за повишаване. Всъщност от изследването става ясно, че те имат много ниско доверие в провеждането на конкурсите.

Сред обвинителите доминира мнението, че дисциплинарните наказания не се прилагат еднакво и създават условия за пропускливост в системата. При едни и същи казуси, за едно и също деяние, в някои случаи има наложено наказание, в други – не. 16% от анкетираните смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване.

В проучването е залегнал и въпросът за случайното разпределение на дела и преписки. Според 41% от прокурорите в органа, в който работят, има случаи на неспазване на случайния жребий, като 24 на сто сочат, че това е свързано със специализацията на отделни обвинители, а други 17% изтъкват, че няма никакво убедително обяснение за тези практики. 12 на сто от запитаните споделят за случаи, в които по решение на висшестоящ прокурор едно дело се изземва от наблюдаващия обвинител и се дава на друг.

Сред най-честите форми на неетично и корупционно поведение прокурорите сочат йерархичния натиск и злоупотреба с власт от страна на административния ръководител, избирателно използване на възможностите за самосезиране, поддаване на външен натиск от влиятелни политически и икономически фактори, сочат данните в изследването като се позовават на отговорите на две трети от анкетираните.

И не на последно място – прокурорите са разделени по отношение на Механизма за сътрудничество и оценка. 53% от тях смятат, че той трябва да продължи, защото отразява проблемите в държавното обвинение и е важен инструмент за постигане на промяна. 47 на сто смятат, че докладите на ЕК са твърде общи и пълни с политически послания, които показват непознаване на реалностите в българската съдебна система и в частност в прокуратурата.