Росен Петров - бившият тв водещ и настоящ депутат, напусна “България без цензура”. С него разговаря Паола Хюсеин от в. "24 часа".

- Защо напуснахте “България без цензура”, г-н Петров?

- В мотивите си за оставката аз не съм посочил причини единствено защото искам да избегна сценария, който до момента се осъществяваше винаги, когато някой напусне “България без цензура”. А именно воденето на самоубийствени войни, заклеймяването с предателства, с продажби. Аз нямам никакви лоши чувства към г-н Бареков.

Много пъти съм го защитавал, както и той мен. И се надявам тази раздяла да не протече в балкански стил.

- Какво ви накара да подадете оставка?

- Натрупване на много събития, свързани най-вече с това, че например научавам от някаква агенция или от някой вестник каква е нашата позиция. Последния случай беше, когато аз по националната телевизия (БНТ 1 - б.а.) говорех, че България се нуждае от стабилност и затова нямаме нужда от избори посред зима. В същото време г-н Бареков по една друга голяма телевизия обясняваше точно обратното.

- Защо се случва подобно разминаване? Нямате ли опорни точки в партията, обща стратегия как да действате, не правите ли събрания, на които да обсъждате партийната позиция?

- Като приятелски съвет, ако, разбира се, някой иска да го чуе, мисля, че “България без цензура” се нуждае от нова визия както за себе си, така и за това, което представлява. Аз се надявах, че с влизането в парламента партията ще излезе от положението на перманентен скандал.

Тука не изключвам и себе си, и аз съм участвал в такива скандали. Но по принцип мисля, че присъствието в Народното събрание трябва да носи по-голяма нормалност, а не непременно натягане на напрежението, търсене на врагове и особено търсенето на врага с партиен билет.

- Защо има вътрешни скандали във вашата партия, за какво не можете да се разберете?

- Като в повечето партии, които са в предизборна кампания, знаете, че езикът се изостря. Но сега ние не сме в предизборна кампания. Г-н Бареков има голяма перспектива пред себе си като евродепутат. И аз имам самочувствието да кажа, че съм направил доста за това той да стане такъв.

- Да не би да се чувствате недооценен и затова да напускате?

- Не, не се чувствам недооценен, чувствам се изморен.

- Какво ще правите сега?

- Написал съм в оставката си, че оставам лоялен към парламентарната група на Българския демократичен център (БДЦ), информирал съм за оставката си г-н Светлин Танчев (председател на парламентарната им група - б.а.), както и главния секретар на партията г-н Стефан Кенов. И с двамата съм в чудесни отношения. Мисля, че БДЦ тепърва ще може да разкрива част от капацитета си, като този на г-н Танчев във финансите, който е завършил Харвард, като този на г-н Кенов, който е бил зам.-областен управител на Бургас от НДСВ и наистина знае как функционира държавата, като на депутата ни от Варна г-н Георги Ковачев, който също е много добър финансист. Просто трябва да излезем от сянката на скандала.

- Независим депутат ли ще бъдете?

- Не излизам от тази група, а само от “България без цензура”. Разбира се, ако колегите ми не решат нещо друго. Ако решат да ме изключат от групата, ще имам удоволствието да седя до г-жа Баракова.

- Как ще гласувате в парламента?

- Ще гласувам с групата и ще се съобразявам с нейното ръководство. И по принцип съм в опозиция. За мен наистина този бюджет не е хубав, но е вярно и друго - че правителството е на един месец и е пагубно да има избори през зимата.

- Защо не харесвате бюджета?

- Много е рестриктивен. Аз например ще защитавам да е по-висок бюджета на МВР, на Министерството на отбраната, на културата. Но говорейки така, се превръщам в популист, защото истината е, че просто държавата е в окаяно състояние. Както пееше навремето Годжи, “пари нема, действайте”.

- Държавата наистина ли е в окаяно състояние, или това е една от партийните ви тези? Разполагате ли с фактология, която доказва това? Защо например за избори винаги се намират пари, а за други неща - не?

- Изборите не са голямо перо. Но едно е да стоиш отвън, както съм бил толкова години като журналист - да мога да си задавам въпросите, да търся сметка. Друго е да видиш отвътре, че всъщност политиката е до голяма степен един компромис.

Всяка промяна засяга една социална група по добър начин или друга - по лош начин. И тука трябва да се намери паритетът. Съвсем по-различно е, когато си вътре, отколкото когато си вън.

- Съжалявате ли, че участвате в политическия компромис и че напуснахте телевизията?

- Мен винаги ме е привличала политиката. Много пъти съм се опитвал да вкарам Слави в нея, но сега разбирам, че той е бил прав, когато си е останал с шоуто. Не съжалявам за това, че съм влязъл, но определено ми е мъчно за телевизията.

- Сега, когато сте извън партията, която ви вкара в парламента, какво можете да свършите като депутат?

- Поставил съм си за цел да внеса два законопроекта. Единият касае военноинвалидите и военно пострадалите, които към момента получават към 125 лв. на месец. И на всичкото отгоре всяка година са принудени да ходят на ТЕЛК. Това са хора без крака, без ръце. Едва ли за една година може да им порасне крак или ръка.

Другата ми цел е, ако може с общи усилия на всички политически сили, да прокараме закон за защита на българската култура и духовност. Това касае основно задължения на радиостанциите да излъчват определено време българска музика. Такива закони има във Франция и Унгария.

Разбира се, това пак е тежка задача, защото ще възникне чисто юридическият спор коя е хубава българска музика и коя е лоша. Имам предвид музика като тази на “Щурците”, Лили Иванова, ФСБ, Йорданка Христова. Нямам нищо против Емилия или Андреа, но за тях има достатъчно радиостанции.

- Какво ви каза Николай Бареков за напускането?

- Не съм говорил с него.

- Кога взехте това решение?

- Преди седмица. Веднъж напусках и по време на предизборната кампанията, когато “България без цензура” се раздели с ВМРО.

- Това не сте го съобщавали, но след като сте депутат, очевидно, че то не се е състояло.

- То не се състоя, въпреки че аз съм много привързан към ВМРО.

- Защо тогава не се присъединихте още в началото към ВМРО?

- Нека това остане наша малка тайна между мен и Краси Каракачанов. И до днес сме добри приятели с него.