Точно 216,10 лв. прибира българската държава от служител, получаващ 1000 лв. заплата. Отделно от това работодателят внася още 178 лв. Това показват данните за данъчно-осигурителната тежест у нас.

Така сборът на данъчните и осигурителни плащания е равен на 394,1 лв. или 33,46 на сто от 1178 лв. (сумата от заплатата и вноските на работодателя), показва доклад на „Индъстри уоч“. В сметката не влиза облагането на потреблението. То зависи и от фактори като склонността към спестовност.

Ситуацията с данъчната тежест е почти без промяна от 2011 година насам, тъй като няма значителна промяна в данъчните ставки.

Според анализаторите именно 783,90 лв. заплата реално получават две трети от работещите на трудов договор у нас.

Много или малко ни взема правителството?

Правилният отговор е - зависи. 394 лева не са малко в икономика, характерна с ниските доходи от труд. Обаче всичко се познава в сравнение. А то показва, че процентът на облагане на доходите е сред най-ниските в Европейския съюз.

Половината от данъчните приходи в ЕС идват от облагането на трудовите доходи. Най-много тежат налозите върху заплатите в Швеция (58,6%), Холандия (57,5%), Австрия (57,4%) и Германия (56,6%). Само в България, Малта, Кипър и Великобритания делът е под 40 на сто от доходите от заплати.

Още един показател ни нарежда сред държавите с ниско облагане. Статистиката на Евростат мери и данъчното бреме върху населението на държавите членки като процент от произведения брутен вътрешен продукт. У нас то се оценява на 27,9 на сто от БВП спрямо 39,4% от общия БВП на съюза. Най-нисък е процентът в Литва - 27,2 на сто.

Според последните данни на Европейската статистическа служба от плащането на всички видове преки и непреки данъци и осигуровки у нас държавата е събрала 22 милиарда лева през 2012 година. Месечното облагане при среден доход от 1156 лв. на всеки член от домакинството е 253 лева. Да, но децата, безработните и пенсионерите не плащат данъци.

Цялата тежест пада върху работещите българи

А те са 2,952 млн. души през този период. Излиза, че държавата прибира много повече от доходите на всеки зает в икономиката (в това число от заплата, наеми, помощи и дивиденти).

Според експерти широко рекламираното ниско данъчно облагане у нас не успява да привлече сериозни чужди инвестиции. Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика проблемите с политическата несигурност, които изпитваме напоследък, както и несигурната бизнес среда ще продължат да отблъскват чуждите инвеститори. „Колкото и ниски данъци да имаме, няма да успеем да привлечем никого, без стабилност“, добавя той.