Всеки, който желае, може да предложи личен запис на диалектен говор за включване към Картата на диалектната делитба на българския език, изработена от учени от Института за български език към БАН. Достатъчно е само да запише на звуков файл роднина или познат, който говори на специфичен за даден регион диалект, и да изпрати записа. Дължината на записа трябва да е до 5 минути, необходимо е също да посочи своето име, мястото, за което е характерен говорът, и възрастта на говорителя. След като прослушат звуковия файл и изследват говора, учените от Института могат да го включат в Диалектната карта. Така всеки българин ще може да участва в съхранението на богатството народните диалекти.

В момента на картата са показани над 60 диалекта, а само с един клик тя „проговаря“. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти - диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната. Картата на диалектните говори обхваща цялата българска езикова територия, затова съвсем естествено на нея са посочени и региони от Беломорието и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и др.

„Не е изпуснат нито един от най-архаичните и интересни български говори. Някои като Родопските, част от Балканските, от Северозападните или Македонските са истинско изпитание за нетренираното ухо“, споделя доц. д-р Ана Кочева, която е един от създателите на картата. Създаването й е отнело на екипа повече от година, но реално обобщенията са плод на десетки години работа на много учени. Картата има висока научна стойност - представя цялата палитра от български диалекти и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките им фонетични, граматични и лексикални особености.

Дигиталната карта е разработена в рамките на проекта „Интегриране на нови практики и знания в обучението по компютърна лингвистика“, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

В проекта участват над 25 изследователи – докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени. Те получават възможност да разширят своите теоретични и практически познания, да участват в разрешаването на научни задачи и създаването на ресурси, които са приложими в обучението. Сред тях, освен картата на българските диалекти, са и система за автоматичен превод между седем езика, оптимизация и усъвършенстване на системата за търсене в корпуси и др. Гл. ас. Екатерина Търпоманова от Софийския университет и гл. ас. Иво Панчев от Института за български език са сред най-активните участници при създаването на Диалектната карта.

Членове и експерти по проекта участват и при подготовката и провеждането на Олимпиадите по лингвистика, част от които традиционно са и задачи по компютърна лингвистика. През месец септември по проекта беше проведена първата у нас международна научна конференция „Компютърната лингвистика в България“, съпътствана от изложение на софтуерни продукти за езикови технологии, разработени от български компании. Беше издаден и сборникът Езикови технологии и програми за обработка на български език, София: Академично издателство, 2014.