Преди броени дни президентът на Русия Владимир Путин изненадващо обяви на пресконференция в Анкара, че спира строежа на газопровода "Южен поток". Още по-изненадващо обвини за това българските власти, защото бавят осъществяването на проекта. Така страната ни се оказа на първите страници на почти всички важни вестници, както на Запад, така и на Изток. Попадайки в центъра на битката за надмощие между Русия и Европейския съюз, съвсем неочаквано и за самите нас, ние се оказахме героите на деня.

С думите си, че му е омръзнало от българите, които му се противопоставят и го предизвикват като бавят проекта, защото имат зад гърба си Запада и Европейския съюз, България беше меко казано героизирана от руския президент, без ние самите да сме положили някакви целенасочени усилия за това. Стигна се до там, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ни нарече дори „велика нация”, а нашите медии, макар и мимоходом споменаха, думите му, че България не е малка държава. Този изблик на национално самочувствие и гордост беше твърде изненадващ дори за родните политици.

Колкото и да не им се иска да го признаят, всички правителства от началото на проекта, до сега бяха „за” строежа на газопровода "Южен поток". Близките до тях фирми вече виждаха как печелят поръчките и дори брояха печалбата. Едва след като ЕК ни натисна и поиска да спрем проекта, заплашвайки ни със строги санкции, от наша страна започнаха да се чуват плахи гласове, как виждате ли стриктно трябва да се спазва европейското и българското законодателство. Единствено бившият президент Първанов и социалистите на Станишев твърдяха, че строежът на газопровода трябва да продължи, въпреки протестите на Брюксел. Изказванията им бяха толкова проруски, че дори коалиционният им партньор ДПС се притесни и поиска България да строи "Южен поток" в сътрудничество с Брюксел, а не въпреки него. След това оттеглиха подкрепата си и на практика "Южен поток" отнесе правителството на Орешарски.

След изказването на Путин ситуацията от драматична стана комична - цялата държава се впусна да търси подписаните договори за строежа на "Южен поток", а премиерът поиска от НС разрешение „силово” да ги намери.

Българските медии почти не отбелязаха факта, че Путин освен, че ни обвини, че сме провалили проекта, ни нарече и несуверенна държава. Интересното е, че и медиите, и господин президента не реагираха на тези думи. Само реакцията на Бойко Борисов беше учудващо бърза и безпогрешна - той даде да се разбере, че не приема обвинения, че не сме суверенна държава и то, казани от Путин не къде да е, а в Анкара.

Дипломатическо хулиганство - така могат да се окачествят думите и действията на руския президент. Западът го притиска, санкциите девалвират рублата, големите инвестиции, планирани извън Русия, стават трудно осъществими, разходите трябва да се свиват, но вместо всичко това да бъде трудно признато, по-лесно е да се обвини бившия верен сателит - България, която и без това го дразни с евроатлантическата си ориентация.

Самата Европа също е против строежа на "Южен поток", защото основната му цел - да бъде заобиколена Украйна, определено не влиза в плановете на Брюксел, а след незаконното анексиране на Крим би било доста глупаво да го позволи. Европейската комисия пък не одобрява двуличната позиция на Австрия и Унгария, които зад гърба ѝ се споразумяха с руснаците.

И точно тук за първи път от много години насам България спечели симпатиите на уж равноправните си европейски партньори и недвусмислено получи подкрепата им - не само за "Южен поток", но и за спрените средства от еврофондовете. Заговори се дори отново за членството ни в Шенген, както и за премахването на Механизма за сътрудничество и проверка. Така вместо да ни избоде очите, Путин случайно ни изписа вежди. Или с други думи казано направи ни коледен подарък.

Ясно е, че в обозримо бъдеще колкото и да им се иска на някой хора у нас, "Южен поток" няма да се строи, но не заради България, а защото Русия няма пари, а Западна Европа няма интерес. Тази случка със сигурност има още един плюс за България и той е, че правителството веднага разпореди разработването на собствените ни газови източници, които никак не са малко. Осигуряването на българска газ, както и построяването на интерконекторните връзки със съседните държави ще осигури на България енергийна независимост и ниски цени, защото днес едно е сигурно - газта, която ние купуваме от Русия е поне 25 % по-скъпа от тази, която можем да купим от другите страни.

Маргарита Ралчева