Навършва се точно една година от началото на протестите срещу управлението на президента Виктор Янукович, прераснали в продължилото месеци наред противопоставяне в центъра на Киев, известно като Майдан. Преди седмица датата бе обявена с указ на президента Петро Порошенко за държавен празник - Ден на достойнството и свободата, посветен на Оранжевата революция от 2004 г. и на Революцията на достойнството от 2013-2014 г.

С кървавите сблъсъци в средата на февруари и бягството на Янукович в Русия с помощта на руската армия страната навлезе в най-критичната фаза от съществуването си като независима държава от 1991 г насам.

Москва анексира Кримския полуостров с малко над 2 милиона души население и подкрепя сепаратистите в конфликта в Източна Украйна, в който само по официални данни загиналите са почти 5000, а ранените наближават 10 000.

Но всичко започна с онези няколко десетки души, събрали се вечерта на 21 ноември 2013 г. Към 22 часа те вече са над 1500 и мнозина носят топли дрехи и завивки, твърдо решени да не си тръгват. Организирани през социалните мрежи, започват да пристигат журналисти, обществени дейци, опозиционни политици и депутати, които призовават хората да се успокоят и приберат по домовете.

Причината е, че броени дни преди срещата във Вилнюс на ЕС за Източното партньорство с бившите съветски републики правителството на Никола Азаров внезапно обявява, че Украйна замразява подготвеното за подписване Споразумение за интеграция и ще търси по-близки отношения с Русия.

Протестът на Майдана се разотива само веднъж, но в нощта на 30 ноември полицията без видима причина прегазва брутално събралите се студенти. Това взривява недоволството и на Площада на независимостта се издига истински укрепен лагер. 

На 1 и 8 декември на митингите излизат между 300 и 500 хиляди души. Протестите плъзват и в провинцията и чужбина.

Някои политически анализатори смятат, че Путин е дирижирал събитията в Украйна.

"Евромайданът доказа, че Украйна не иска да бъде повече сива зона, иска да бъде модерна държава. За Путин това се превърна в огромно предизвикателство. Имам основателни причини да твърдя, че окупацията на Крим и бунтовете в Донбас са планирани от Русия преди да се случи движението Евромайдан. Може би това беше насочено към президентските избори през 2015 г. Путин възприема ситуацията в Украйна като предизвикателство, затова той предприе безпрецедентни стъпки да я лиши от суверенитет", коментира политическият анализатор Евгений Магда.

"Евромайданът е събуждането на съвестта на всички украинци, обединението на нацията и, надявам се, раждането на една нова нация. Но не можем да се успокояваме сега. Чака ни още много работа", казва на свой ред Вира Соловьова.

"Това е знаково събитие в историята на Украйна. Започна нова ера. Самоосъзнаването на хората достигна по-високо ниво. Те започнаха да разбират кои са, откъде са, накъде отиват и защо", добавя студентът Виталий Чафонов.

В центъра на Киев ще има мемориални събития, полагане на цветя и палене на свещи, а за вечерта от 18 часа е предвидено провеждането на народно събрание. 

Мерките за сигурност са подсилени и заради гостуването на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън и подготвяните неофициални акции на националисти. Те искат да бъде приета декларация, обявяваща Майдана за висша власт, разчитат да съберат до 100 000 души и се заканват, ако документът не бъде признат, да се защитават с всички възможни средства.