Един от първите ми отчетливи телевизионни спомени е свързан с бокса. Беше през 1972 година и гледах по телевизията как Георги Костадинов плаче, докато свирят българския химн в негова чест. Георги Костадинов е първят български олимпийски шампион по бокс. Беше на Олимпиадата в Мюнхен.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

От самия мач не помня нищо, но плачещото българско момче (на 22 години тогава) ще го помня цял живот. Предпочитам други спортове пред бокса, но винаги съм се интересувал и от бокса.

Като ученик попаднах на една много интересна книга, „Последният рунд“, мисля, писана от двама румънци.

Там научих за легенди в бокса като Джак Демпси, Джо Луис, Макс Шмелинг, Марсел Сердан (чието братче тичало около ринга и викало „Марсел, Марсел, внимавай да не те бият, че мама ще ни съдере от бой), за митичния Жорж Карпантие, който, иначе боксьор в средна и полутежка категория, за малко не става шампион в тежката, за Роки Марчиано, останал непобеден след 49 мача, от които 43 победи с нокаут и много други.

С развитието на телевизията боксът увеличи своята популярност, а шампионите в тежка категория добиха статут на суперзвезди. През 70-те и 80-те години на миналия век Касиус Клей (Мохамед Али), Джо Фрейзър, Джордж Форман, малко позабравения днес Кен Нортън и дори по-второстепенните Лари Холмс, Леон Спинкс имаха милиони почитатели и печелеха милиони долари.

Например през 1971 година Джо Фрейзър и Мохамед Али се бият за титлата в Ню Йорк и за 5 милиона долара, които си разделят поравно. За сравнение – Кличко и Кубрат се биха за около 6 милиона 43 години по-късно, от които Кубрат я вземе чисто 1 милион, я не.

Мачът между Фрейзър и Али в Манила през 1975-а е едно от най-гледаните по телевизията спортни събития въобще – гледали са го 700 милиона души. Разказах за тези неща преди три години, когато почина Джо Фрейзър в „ Джо Фрейзър, джентълменът, който победи Мохамед Али“.

От времената на Фрейзър и Али боксът постепенно губи суперзвездния си статут, макар хора като Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд и сега братята Кличко да продължават да се звезди от първа величина.

Затова и българин да се бие за световната титла в тежка категория е само по себе си огромен успех. Макар боксът да не е вече това, което беше, достигането на Кубрат до мач със световния шампион е редно да бъде адмирирано. Той си заслужи това право, постигайки 20 победи в 20 мача при професионалистите. 

Необходимо е да се каже, че Кубрат Пулев е от страна, която не представлява никакъв интерес за хората, които изкарват парите в бокса. Същото е горе-долу и при тениса с Григор Димитров.

Толкова повече и двамата заслужават нашето уважение

Що се отнася до самия мач на Кубрат срещу Кличко, имах тревожно предчувствие, даже нещо повече, обективната преценка сочеше, че възторжените надежди за български успех не са много обосновани. Затова и не написах нещо предварително. Викам си, може пък да стане чудо. Не стана.

Щеше ми се да няма поне нокаут, ама точно това стана.

Страхувам се сега да не изпаднем в другата крайност и както величахме Кубрат преди ден, сега да почнем да го хулим.

И в живота, и в спорта има победи и загуби, но в крайна сметка е важно да бъдем добри хора и добри българи. Другото са подробности.