Повечето области в страната се възстановяват от кризата бавно, но все пак осезателно - това личи особено на пазара на труда в последните месеци. Пропастта между Северна и Южна България обаче се задълбочава. Регионалната политика и еврофондовете не намаляват различията, а политическата нестабилност и пасивността на местните власти за привличане на инвестиции спъват крехкото икономическо развитие. Инвестиционната активност във всички 28 области остава далеч от предкризисните си нива и това важи в най-голяма степен за столицата. Това са някои от изводите на Института за пазарна икономика в изследването "Регионални профили: показатели за развитие" за 2013 г.

Областите в южната част на страната вече се отлепват от дъното, докато тези в северната част затъват още повече. Областите в най-лошо икономическо състояние се увеличават от две (Разград и Силистра) през 2012 г. до пет през тази година. В групата вече влизат Търговище, Ловеч и Монтана. "В петте области няма нещо, което да е много положително. Регионалната политика у нас не работи и ако смятаме и през този програмен период да работим така, регионите няма да се сближат. Нужни са различни, таргетиращи политики за отделните области, които да отчитат различията в развитието", коментират изследователите.

По отношение на нарастването на доходите през последните 10 г. пропастта между столицата и най-бедните области става драматична. За периода 2004-2013 г. доходите в София растат с близо 13% средно на година, а за страната - с 8.5%. Тук Ловеч изостава най-много - с едва 3% ръст на доходите годишно. След столицата най-развитите икономически области остават Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград.

Нито една област не може да стигне предкризисните нива на чужди инвестиции от 2008 г., като най-много губи столицата. Въпреки това разликите отново са драстични - София привлича 80 пъти повече инвестиции от най-зле представящата се област Силистра. На софиянец се падат по 9009 евро чужди инвестиции, а на човек в Силистра - едва по 111 евро. Област София, която е на второ място, е със значително по-малко чужди инвестиции на човек - 5413 евро.

Бургас е голямата изненада в тазгодишното изследване. В кризата областта е успяла да утрои чуждите инвестиции - за периода 2008-2012 г. те са стигнали 5 млрд. лв. Според данните притокът на инвестиции е в области с по-високо благосъстояние на населението. "Тази връзка не е еднопосочна. Не само преките инвестиции са важен фактор за развитие, но и инвестициите се насочват към вече високо развити области, защото те предлагат повече възможности - по-голям пазар, по-висока покупателна способност, повече контакти с развили се фирми и т.н.", обясни Десислава Николова от ИПИ. Притокът на преките чужди инвестиции между 2007-2009 г. са били насочени в областите със строителен бум - София, Перник, Варна и Бургас. След това обаче привлекателни стават и индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив.

Като цяло в страната се отчита подобряване на пазара на труда, но заетостта все още не може да стигне нивата отпреди кризата. Общото възстановяване обаче идва от областите на юг от Стара планина. През миналата година заетостта остава под критичния праг от 40% в седем области - Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Обратно - в Южна България са разкрити повечето работни места, а най-много са те в София. Шумен е с най-високата безработица - 26%.

За трета поредна година номер едно по усвояване на еврофондове е Габрово. Бургас също се отличава и заема второ място. Сериозни дисбаланси се отчитат и тук - претеглени към броя на населението през 2013 г., общо усвоените средства към края на януари тази година варират от 0 лв. (като пернишката община Ковачевци) до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек, като тук е и Пловдив, който е най-слабо представящата се област, както и Кюстендил. Изненадващо Разград се нарежда на шесто място по усвояване на европейски пари с 5581 лв. на човек.

Изненада, но с негативен знак, носи и Стара Загора. Областта изпада от групата на вторите най-развити икономически области - Пловдив, Бургас, Варна и Благоевград. Въпреки че пазарът на труда е бил стабилен през кризата, в последната година безработицата расте. Това може да се дължи на завършването на магистрала "Тракия". За сближаването на регионите няма да помогне и фактът, че ключовите инфраструктурни проекти, започнали през 2012 -2013 г., са в южната част.

"През последните години в образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт", коментират изследователите. Здравноосигурените лица намаляват от 87.3% на 86.1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81% на 79.7%. Във Варна например броят на здравноосигурените пада от 2009 г. с над 7 процентни пункта до 82% м.г. В Смолян пък здравноосигурените са над 90%, а само в Габрово, Кюстендил и Кърджали са повече.

Демография

Вече няма нито една област у нас, в която децата (до 15 г.) да са повече от възрастните хора (над 65 г.). От 2010 г. насам всички области са с отрицателен естествен прираст. Най-нисък е прирастът във Видин, Кюстендил, Монтана, Перник, Ловеч, Враца и Габрово. Единствените области, в които населението се увеличава през м.г., са столицата и Бургас. Интересен детайл от изследването е, че през 2013 г. посещенията в кината и театрите са на рекордни за последните няколко години нива, като това важи дори за по-малки области като Търговище.