Неравенството в света се задълбочава, една малка група от много богати хора владее голяма част от световния капитал, докато крайната бедност се увеличава драстично. Това са част от изводите в нов доклад на неправителствения тинк-танк "Оксфам", цитиран от "Ройтерс". Броят на милиардерите се е увеличил повече от два пъти в сравнение с нивото отпреди глобалната финансова криза.

С нейното начало и развитие е нараснал броят на свръхбогатите - до 1645 души. Кампанията на "Оксфам" е насочена към преодоляване на нарастващите дисбаланси в света, като например факта, че седем на всеки 10 души живеят в страни, в които пропастта между богати и бедни е по-голяма, отколкото е била преди 30 години.   

"През последните 30 години пропастта между богати и бедни особено много се задълбочи. Данни на "Креди Сюис" показват интересна тенденция - малко преди началото на финансовата криза през 2008 година неравенството между най-богатите и най-бедните е било стеснено, но след избухването на кризата то отново започва да расте. Богатите са възстановили и дори са увеличили своето богатство. Броят на милиардерите в света се е удвоил отколкото преди кризата, а имаме един милиард души, които живеят в крайна бедност. Това е неприемливо", коментира авторката на доклада Ема Сиърс.

"Оксфам" изчислява, че най-богатите 85 души на планетата притежават толкова пари, колкото най-бедната половина от човечеството, взета заедно. Между март 2013 и март 2014 тези хора са увеличили своето богатство със 668 милиона щатски долара на ден. Ако Бил Гейтс, смятан за най-богат на света, обърне в кеш своето богатство и харчи един милион долара дневно, ще му трябват 218 години, за да похарчи всичко. 

Свръхбогатството не е привилегия само на богатите и развитите нации, милиардери има и в крайно бедни държави. Например в суб-Сахарска Африка има 16 милиардери заедно с 358 милиона души, живеещи в крайна бедност. 

От "Оксфам" са изчислили, че ако се въведе данък от 1.5% върху богатството на милиардерите, приходите от него могат да се разпределят в най-бедните 49 държави в света, които да ги инвестират в здравеопазване и така да спасят 23 милиона живота.    

"Ние смятаме, че данъчните системи в много страни са несъвършени и нечестни спрямо различните данъкоплатци. От Никарагуа до Испания можем да видим, че някои от най-богатите плащат по-ниски данъци като съотношение със средната ставка на налога за обикновения данъкоплатец. Тези несъответствия трябва да бъдат ребалансирани. По-богатите трябва да плащат по-големи данъци и това е справедливият подход в случая", допълва Сиъри.

Въпреки благотворителността и филантропската дейност на мнозина милиардери, борбата с бедността е едно от най-големите икономически, социални и политически предизвикателства на нашето време, отчита още "Оксфам". Съществуващите крайности в неравенството подриват растежа и прогреса, пречейки инвестициите да обхванат по-големи части от обществото.