Не разбирам какъв ще бъде позитивният ефект за страната от такъв акт – да лишиш хората от нещо вече постигнато. Това каза президентът Росен Плевнелиев по време на отчета и оценката на служебното правителство в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 на въпрос за отпадането на новините на турски език, предаде Фокус.

„Не вярвам, че когато се отменят новините на турски език, ще повишим стандарта на живот, ще станем по-демократични и ще стимулираме икономиката, ще създадем работни места или българите ще живеем по-добре. Ако някой е на обратното мнение, нека да го докаже", заяви Плевнелиев.

"Не разбирам, защо през 21 век – векът на интернет и комуникацията, ние трябва да си служим със забрани. Днес е толкова лесно да се осведомиш на всякакъв език", посочи той.

Президентът обясни, че освен новините на българските медии, чете всеки ден тези и в английските и немските. „Ако знаех турски, щях да чета и на турски. Ако знаех гръцки, с удоволствие, за да разбера, за да видя. Съзнателният човек на 21 век има право на максимален обем информация, за да може да вземе сам своето логично, обосновано решение”, каза още президентът Росен Плевнелиев.

Служебният кабинет се справи с това да внесе спокойствие в нацията. Това каза президентът Росен Плевнелиев по време на отчета и оценката на служебното правителство в Гербовата зала на „Дондуков“ 2.

„Преди малко повече от 3 месеца оттук започна пътят на служебното правителство на проф. Близнашки. То пое нелеката задача да гарантира финансова стабилност, да възстанови социалния диалог между държавата и институциите. Пет правителства и три парламента се смениха за 3 години“, заяви Плевнелиев. Той посочи, че по проекта „Южен поток“ в кабинета „Орешарски“ се е говорело едно на партньорите, а се вършело друго.

„Наложи се служебното правителство да вземе категорични мерки, за да възвърне доверието на партньорите. То работеше в режим на тежки финансови рестрикции, заради неактуализирания навреме бюджет. Служебният кабинет прояви характер, отстоявайки позициите на България. Бе финализирано споразумение с ЕК за периода 2014-2020 г. Също така проведените избори са легитимни и не се оспорват от никого“, каза още Росен Плевнелиев.

Служебното правителство се справи достойно с поставената задача и да организира плавен преход към ново правителство, каза още Плевнелиев За две години пет правителства и три парламента се смениха в България.

Плевнелиев посочи, че служебните министри доказаха, че може да се свърши много работа за кратко време, когато си професионалист. „Те работиха по съвест. Предприеха основни мерки в енергетика, здравеопазване, правосъдие, възвръщането на доверието на ЕС и т.н. В мандата на проф. Близнашки влезе в сила споразумението за партньорство с ЕК в периода 2014 – 2020 година”, заяви той.

Плевнелиев подчерта, че служебното правителство е изпълнило успешно основната си мисия за организиране и провеждане на парламентарните избори. „Изборният борд доказа смисъла на сътрудничеството между граждански организации, институции за провеждане на честни избори”, обяви държавния глава.

Плевнелиев коментира въпросът с европейските фондове, подчертавайки, че за периода 2009 – 2012 година се е наблюдавало силно ускоряване, а при правителството на Пламен Орешарски точно обратното.

Държавният глава заяви, че избирането на Кристалина Георгиева за заместник-председател на ЕК е безспорен успех. „Получаването на този най-висок пост е доказателство за доверието ,с което се ползваха българската кандидатура и служебно правителство”, каза още Росен Плевнелиев.

По време на служебното правителство на проф. Георги Близнашки беше не пасивен, а активен член на НАТО с ясна позиция и приоритет, каза още Плевнелиев.

„Издигнахме доверието на партньорите в НАТО на ново, по-високо ниво. Програмата „България в НАТО и европейската обрана 2020” безспорно изигра своята роля за това. Поставиха се условията за въвеждане на проектното управление за първи път в отбранителните проекти”, заяви Плевнелиев и посочи, че този подход задължително трябва да бъде подкрепен. „Избрахме Германия за рамкова страна в инициативата за съвместно изграждане на способности в европейската отбрана”, обясни Плевнелиев.

„Подготвихме се добре за историческата среща на върха на НАТО в Уелс, където приехме план за готовност във връзка с кризата в Украйна”, каза още Росен Плевнелиев.

Когато се предлагат законодателни решения, всеки трябва да си даде сметка за техните въздействия, каза Плевнелиев. Държавният глава припомни, че всеки законопроект трябва да бъде поставен на оценка на въздействието, да бъде публично оповестен и как би се отразил на нацията, защото законодателството не е национален акт, а процес, в който съобразно Конституцията и последната дума имат гражданите. „Служебните правителства са специални правителства. „За да стигне една държава до служебно правителство, значи има криза. Служебното правителство е кризисен мениджър”, заяви Плевнелиев и посочи, че то трябва да има възможности да действа максимално адекватно спрямо непредсказуемата среда. „Аз съм абсолютно убеден, че и четирите служебни правителства до момента са успявали да действат максимално адекватно , защото са имали възможността да го направят”, подчерта Плевнелиев.