„Необходимостта от паспортизация е безспорна. Всеки гражданин би трябвало да настоява за паспорт на сградата, която обитава, тъй като това показва нейната земетръсна и конструктивна устойчивост.” Това заяви в интервю за радио Варна министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя определи като абсолютна пропаганда и див популизъм критиките от страна на бившия народен представител от БСП Борислав Гуцанов. „Наредбата за паспортизация на сградите е приета през 2005 г. в изпълнение на европейски директиви и синхронизация на законодателството. Срокът по тази директива по принцип изтече преди 3 години. Лично аз като министър го удължих до края на 2014 г. за високите сгради и съответно до 2015 и 2016 г. – за по-ниските и най-ниските сгради”, припомни Лиляна Павлова. Тя уточни, че „срокът бе удължен, за да може да се подготвят необходимите мерки, като е предвиден и бонус за всички, които се включат в проектите за саниране. Тези, които се възползваха от европейската солидарност, въвеждайки мерки за енергийна ефективност, получиха безплатно паспортите на сградите си”. „Готова съм на дискусия и дебат по темата и искам да координираме усилията си с местните власти”, допълни министър Павлова и уточни, че процедурата далеч не е толкова страшна и скъпа.

По повод задачите й в министерството, в което в петък встъпи в длъжност, тя увери, че познава добре екипа и работата там. „Проблемите не търпят отлагане, затова трябва да се заемем с решаването им, без да губим време”, заяви Павлова. По думите й топ приоритет на министерството е възобновяването на спрените плащания по оперативната програма „Регионално развитие”. „Със сигурност загуби ще има, но трябва да направим всичко възможно да ги минимизираме”, отчете Лиляна Павлова и поясни, че преговорите по новата оперативна програма, които продължиха година и половина, не са довели до голям резултат. „Ако до края на ноември Европейската комисия не приеме подадената от нас оперативна програма като текст, ние няма да можем да получим нейното одобрение преди юни догодина”, предупреди регионалният министър и изрази опасения, че този срок е твърде кратък за финализирането на процедурата.

Павлова не скри тревогата си и относно другия спешен приоритет на министерството - поддържането на пътищата и осигуряването на безопасно движение при зимни условия. „Парите за зимна поддръжка са изразходвани още през лятото, а готовност няма. Няма нито един лев, няма и достатъчно техника. Това е изходната позиция, от която започваме работа. Трябва да се направи необходимото за осигуряване на финансов ресурс при актуализацията на бюджета. Трябва да се създаде и необходимата организация, защото на места дори има проблем с договорите с фирмите по поддръжката при зимни условия. Час по-скоро трябва да проверим наличността на машини, техника, химикали”, обясни Павлова.

По повод мащабните проекти, които Варна очаква да се реализират, тя изрази пълна подкрепа. „Започваме работа по магистрала „Хемус” - засега ще изпълняваме тази част от трасето, за която имаме проектна готовност, но още следващата седмица ще започнем преговори за осигуряване на необходимото допълващо финансиране за изграждането на отсечката от Велико Търново до Варна, за която няма проект”, разясни Лиляна Павлова. Тя постави акцент и върху развитието на пристанището. „Трябва да се направи всичко възможно да се осигури инвеститор. Разбира се, трябва да има и визия за това, но този въпрос е от компетенциите на министъра на транспорта. Ще настоявам за отварянето на първо кейово място и реализирането на прекрасния проект за тази зона”, коментира още Павлова, която на парламентарните избори бе водач на варненската листа на ПП ГЕРБ. „Отблокирайки европейското финансиране, очаквам да има и повече проекти за Варна и региона. Важно е да работим в сътрудничество с общините”, изтъкна министърът на регионалното развитие и благоустройството.