Около 22% от населението у нас живее под прага на бедността. Според изследване на Института за икономика и международни отношения най-висок е делът на бедните в областите Видин, Сливен, Пазарджик, Монтана, Стара Загора и Шумен. Едни от факторите за високият процент бедност в тези райони са смесеното и застаряващото население.

Относителният брой на бедните хора у нас трябва да бъде сведен до 12-15% смята Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения. Според него, за да се случи това, са необходими промени в образователната политика, но резултатите ще се видят след 15-20 години.

„Това, което може да се направи в краткоосрочен план е по-справедливо данъчно облагане. Прогресивното облагане определено способства за едно преразпределение, което намалява дела на бедността. Другото нещо е по-голям растеж, създаването на повече работни места, макар че и тук има проблем, тъй като продължава да бъде висок делът на работещите бедни. Т.е. не ни трябват просто работни места, а работни места в секторите с висока норма на добавена стойност”, обясни той.

Такива са работните места в сферите информатика, финанси и промишленост. Според изследването на Института туризмът не спада към доходоносните отрасли. Преслав Димитров е стигнал до извода, че заплатите на заетите в туризма не отчитат значим ръст в последните 14 години. Такъв не се очертава и в периода до 2024 г.

Основната причина туризмът да не оказва сериозно влияние на благосъстоянието на българите е факта, че нашите услуги се предлагат на бедните слоеве от населението на Западна Европа.