Покачването на възрастта за пенсиониране не е универсална мярка и не може да продължава безпределно, въпреки че подобрява състоянието на пенсионния фонд.

Това е основният извод в анализ на Националния осигурителен институт за пенсиите от 2000 до 2013 г. - периода след реформата на осигурителната система. Документът бе публикуван малко след като служебният социален министър Йордан Христосков обяви обсъжданите от консултативния му съвет идеи за нарастване на възрастта на пенсия, първо, докато и мъже, и жени започнат да се пенсионират на 65 г., а след това - и нарастване до 67 години.

Ако се следват експертните и актюерските разчети, пенсионната система може да се самобалансира и да се избегнат конюнктурните решения с кратковременна визия и с дългосрочни неблагоприятни финансови аспекти, допълват още анализаторите на НОИ в изводите на документа.

Почти всеки пети българин вече не може да изпълни условията за пенсиониране главно заради нарастване на изискванията за стаж паралелно с вдигането на възрастта.

През 2013 г. 17,1% от новите пенсионери за годината са се оттеглили от работа с недостатъчен стаж. Това означава, че 6464 души е трябвало да чакат до 65 години и 8 месеца възраст за пенсия, вместо да се пенсионират на нормалните 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.

Тези хора получават намален размер на пенсията, най-често минималният от 154,50 лв. месечно.

Броят на хората, които не могат да изпълнят условията за пенсиониране, нараства стремглаво от 2011 г., когато бе премахната т.нар. точкова система. Тя позволяваше на хората да компенсират недостигащия им стаж с възраст, ако изпълняват изискването за сбор точки от двете, но бе отменена с реформата на Симеон Дянков при управлението на ГЕРБ.

Още през 2011 г., когато влиза в сила отмяната на точковата система, делът на тези, които не могат да се пенсионират нормално, достига 13,5%, сочат предоставени на “24 часа” данни на НОИ. Година по-рано този вид нови пенсионери са били 9,1%, а през 2009 г. са едва 7%.

Нарастването на броя на хората, които не могат да изпълнят изискванията за пенсиониране, се отразява както в намаление на средния осигурителен стаж на новите пенсионери, така и в нарастване на средната възраст.

Ако през 2001 г. - първата година на пенсионната реформа, средният осигурителен стаж е бил 40,1 г., а средната възраст 56, 5 г., то през 2013 г. вече стажът е едва 38,1 г., докато възрастта е достигнала 61,2 г.

Въпреки покачването на изискванията за пенсия, в последните 13 години постоянно нараства продължителността на получаването ѝ. През 2001 г. един човек е получавал пенсия средно 16,4 г., докато през 2013 г. продължителността на живота в пенсия се е покачила на 22,5 г.

В голямата си част обаче нарастването на този показател се дължи на военни и полицаи, за които няма пределна възраст, а само изискване да имат 27 г. стаж, от които 2/3 в системата на армията или МВР, обясняват експертите от НОИ. Те получават пенсия от осигурителния институт средно по 25,9 г., докато за другите пенсионери тя е 22,3 г. (по данни за 2013 г).

В същото време НОИ отчита и увеличение на разходите за пенсии на военни и полицаи до 7,7% от общите разходи за пенсии през м.г. В началото на реформата за тези специални пенсии са отивали 5,8% от пенсионния фонд на НОИ. Обратно - намаляват разходите за останалите трудови пенсии.

През 2000 г. за тях са отивали 87,3% от фонд “Пенсии”, докато през 2013 г. техният дял е спаднал на 75,1%. По номинални разходи пък тези за пенсиите на военни и полицаи са се увеличили 4 пъти за 13-те години на реформата, докато за останалите увеличението е 2,5 пъти

През м.г. средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била 309, 18 лв., а тази на пенсионираните военни и полицаи - 497, 59 лв. Разликата е близо 200 лв. в полза на специалните пенсионери, докато през 2000 г. те са вземали едва с около 50 лв. над останалите.

400 000 пенсионери са си отишли за 14-те години реформа. Инвалидите са се увеличили повече от 2 пъти

С 400 000 души са намалели пенсионерите в България за 14-те години на пенсионната реформа, става ясно от анализа на НОИ. През 2000 г., когато правителството на Иван Костов започва промяната на системата, пенсионерите са били 2,069 млн., а през миналата година техният брой е паднал на 1,670 млн. души. Това е намаление с 1/5 на общия брой на пенсионерите, отчитат от НОИ в анализа си.

Броят на пенсионерите е намалявал всяка година от 2000 до 2009-а, става ясно от данните на института. Леко увеличение има през 2010 г. и 2012 г., но през 2013 г. техният брой намалява с 28 000 души.

На фона на общото намаление на пенсионерите обаче при тези от специалните ведомства - военни и полицаи, почти няма промяна. През 2000 г. те са били 96 139 души. През 2013 г. пенсионираните военни и полицаи пък са 93 385 души, или намаление с едва 2754 души.

В същото време обаче от НОИ отбелязват тревожния факт, че броят на хората с инвалидни пенсии се е увеличил повече от два пъти. През 2000 г. инвалидни пенсии са получавали 208 438 души, а през миналата година хората с инвалидна пенсия вече са 447 715

Увеличението за 14 години е с 239 277 броя пенсии, отчитат от НОИ.

Тези данни означават, че почти всяка трета пенсия е за инвалидност. Причината обаче е, че такива пенсии се изплащат и като добавка на нормални пенсионери, които имат освидетелстване от ТЕЛК.

За да се намали броят на инвалидните пенсии, служебното правителство предложи право на тях да имат само хора в трудоспособна възраст, но не и възрастни пенсионери.