"Действително вчера получихме писмо за намерения от ЕПИК, Джем Корп Кепитъл и Оманския фонд. През всичките тези месеци постоянно се видоизменяше тази група, последна е групата от трите компании. Не поставяме под съмнение Оманския фонд и винаги ги отделяме встрани от това, което е правено от ръководството на КТБ, те са били пасивен инвеститор и вероятно и те не са знаели много от нещата. С тях преговаряме най-директно и спокойно, защото този инвеститор вече е минал теста за пригодност на БНБ", съобщи управителят на БНБ Иван Искров в Народното събрание.

"Ако решите, че трябва да продължим разговорите с този консорциум, като удължите този срок, имайте предвид, че ЕПИК и Джем Корп са компании, които не сме проучвали. А никога "Банков надзор" няма да даде разрешение без да знае кой стои отзад и кой дърпа конците. Не може да се очаква, че дори теоретично ние веднага ще подпечатаме участието на този нов акционер", заяви Искров.

"За реорганизацията в това писмо е посочено предложение и за държавна помощ, те искат участие на правителството с 2,3 млрд. лева за увеличението на капитала чрез дружество, което да бъде създадено между тях и правителството на принципа 50 на 50. Участието на консорциума в дружеството инвеститор се предлага да е посредством активи, които консорциумът възнамерява да получи от Бромак, докато участието на държавата се изисква да бъде под формата на парична форма – кеш.

Негарантираните вложители трябва да бъдат накарани да приемат намаление на вземанията, като не се уточнява с колко. Намалението може да е по-малко ако вложител се съгласи да изчака 3-4 години. Облигационери и всички кредитори се предлага да се третират като негарантираните вложители. Предлага се да се отменят търговските сделки на банката, осъществени след 20 юни, когато банката беше поставена под специален надзор. Недостигът на капитал трябва да се обсъжда и с мениджмънта, тоест с хората, които вероятно носят отговорност за състоянието на банката, а не с регулатора. Това е много интересно. Всички разходи по реорганизацията на банката от 20 юни досега да бъдат поети от банката, разбира се 50 на 50 от акционерите и от държавата. Посочено е, че доколкото предложенията се отклоняват от правилата за държавна помощ от ЕС, правителството ще се договори да има такива изключения", съобщи Искров.

"Те признават, че до голяма част офертата не отговаря на европейското законодателство и ще трябва за това да отговаря правителството. Няма смисъл да се търси оздравяване на банка, ако веднага се изплащат депозитите. Каква ще е тази оздравена банка, ако 90% от актива й занапред ще бъде депозит от фонда за гарантиране на влоговете. Това е първото по-конкретно писмо с ангажименти. Те искаха да държим това писмо конфиденциално на този етап. Но ние нямаме право на обвързващи документи за конфиденциалност. Ние не можем да крием тези неща, хората си търсят парите", каза Искров.

Тези предложения не се основават на пазарни принципи, подчерта Искров. Той подчерта, че реално това е първото писмо от акционери и инвеститори досега. Изпълнението на такъв план обаче ще струва много повече на държавата отколкото спазването на настоящото законодателство, подчерта управителят на БНБ.

Искров предупреди още, че ако парламентът вземе решения, които доведат до удължаване на срока за вземане на решение по казуса с КТБ, това ще намали масата на несъстоятелността й и ще ощети Фонда за гарантиране на влоговете в банките, тъй като междувременно текат сделки между кредитори и вложители в институцията. А ако се назначи синдик след отнемане на лиценза на банката, тогава такива сделки не могат да се извършват.

"В рамките на следващите дни се очаква одиторите да предоставят финалните си оценки за КТБ и не само собственият капитал на КТБ ще се окаже отрицателен, но той ще е "силно отрицателен", посочи Искров.

"Централна банка не може да лекува търговски банки. Централна банка не може да дава ликвидност, ако банката е в неплатежоспособност и има отрицателен капитал."

Гуверньорът на Централната банка повтори мнението си, изказано и пред бюджетната комисия в парламента, че е мит, че БНБ е бягала от пазарно решение. "Въпросът е какво е качеството на частния акционер в този случай, какви са му възможностите – по тази причина сложихме също глава в книжката, в която описваме всички срещи с висока делегация на държавата на Оман."

"Решението на ТБ „Виктория" ЕАД следва решението за КТБ. Ако ние отнемем лиценза на КТБ, веднага ще започнем по-активно да се занимаваме с въпроса за ТБ „Виктория". БНБ никога не е бягала от отговорност, да прехвърля проблемите от БНБ на нечия друга глава. БНБ е търсила съдействие на правителство, за да се реши въпроса там, където не е имала мандат. БНБ, заедно с Шведската централна банка, е от най-активните по подписване на новите директиви, но не всичко го има в нашето законодателство. Централна банка не може да лекува други банки", заяви Искров.