Машинист заряза влака Русе-Варна заради авария и пътниците в него зъзнаха 20 часа в студа. За скандалната случка разказа в писмо до сайта "Дунав мост" студентката Ина Яръмова.

Препечатваме разказа на студентката без редакторска намеса:

"На 27 октомври в 16.05 се качих на бързия влак от Русе до Варна, с очакване да пристигнем в 20 часа. Въпреки неблагоприятната снежна обстановка навън, влакът потегли. И пътувахме цели два часа преди да започне всичко, което продължи общо двадесет часа.

В 18 часа закъсахме между Самуил и Висока поляна. Явно доста висока беше тази поляна, защото ние цяла нощ не успяхме да я стигнем.

Така де, закъсахме. Токът спря, съответно и парното вътре във влака. Тъмно и страшно. Изчакахме около час, никой не излизаше от купето си, чакахме да тръгнем, или някой да мине да ни даде информация. Единствената такава беше от кондукторката - "Влакът ще закъснее неопределено време".

Първите двама, които излязоха от купетата си, бяха двама служители на БДЖ - така и не разбрахме каква длъжност заемат, единственото, което видяхме е, че те напуснаха влака и тръгнаха в тъмното по релсите към най-близката гара, откъдето предполагам, че са се прибрали вкъщи. Във влака вече беше студено. Почнахме да се раздвижваме, една жена излезе от купето си и ни обясни, че трябва да се обадим на 112, ако всичко това продължи по-дълго.

Кондукторката дойде около три часа след това. Вече беше доста студено. И тъмно.

- "Скъсана контактна мрежа, не можем да продължим", обясни ни тя, "чакаме машини да дойдат да ни изтеглят".

Последваха още два часа чакане. Отново на тъмно и на студено. Към 21 часа ни дадоха информация, че в най-добрият случай ще можем да тръгнем за Варна около полунощ. Успяха да ни изтеглят някакси до Самуил, където след разговори със 112 успяхме да разберем, че са пратени автобуси да ни извозят до Варна и те пътуват към нас. Не ни беше позволено да слизаме от влака и да чакаме в чакалнята, защото не се знаело дали няма да се разреши проблемът с влака. И той се разреши - токът дойде. И повярвайте ми, студено и светло е по-различно. Само машинист нямахме. Защото човекът си тръгнал - била му свършила смяната. Влак има - машинист няма. Безценно.

Автобуси не дойдоха, влакът изведнъж си тръгна. Как успяха без машиниста, не успяхме да разберем. Закъсахме две минути по-късно. На същото място. Отново чакане да ни изтеглят. Отново студ и тъмнина. Разказвам ви всичко без много подробности, защото четейки историята отстрани, дори и на мен ми се струва безинтересна, а знам какво ми беше.

Изтеглиха ни до Висока поляна около 4 сутринта. Последваха 6 часа мъчително чакане. Парно имаше за около час - после свърши нафтата.

Автобусите дойдоха в 9 сутринта. Разбира се, не до гарата, защото и да искаше шофьорът, нямаше как да стигне до нас - абсолютно всичко беше лед.

В началото бях сама в купето. Когато стана студено, се преместих при едно момиче и една възрастна женичка - милата, цяла нощ повтаряше, че "дядото се тревожи много". И въпреки, че цяла нощ си мислех, че това може да се случи само в България, защото на нас не само БДЖ, а и 112, полицията, бърза помощ, гражданска защита и БТВ също отказаха да ни помогнат, се убедих, че има и добри души на този свят. Никога няма да забравя как женичката си извади едното яйчице и го раздели с мен и другото момиче, никога няма да забравя как трите, които не се познаваме, се прегръщахме цяла нощ, за да се стоплим, защото температурата беше минусова вътре в купето, няма да забравя и как трябваше да вървим навън в студа и виелицата - гладни, жадни и премръзнали, само за да стигнем до автобусите. Няма да забравя и това момиче. Не запомних името й, имаше мила усмивка. Цяла нощ си бяхме опора една на друга, цяла нощ споделяхме едно яке, за да се завием, но няма, няма да забравя как тя ми хвана ръката като излязохме навън във виелицата, погледна ме, разплака се и ми каза "Искам вкъщи".

Във влака бяхме около 30 човека, повечето бяха възрастни хора. Имаше една жена и с температура цялата нощ, имаше и инвалид. Не искам да знам защо се случва това в 21 век, не искам да знам защо гражданска защита не искаха да ни помогнат, а биха помогнали на всеки един министър, ако се беше случило. Не беше трудно да ни пратят автобуси още като бяхме на Самуил, не беше трудно и да ни позволят да се стоплим в гарата, но така е - в Европа сме само по документи. Нищо европейско няма в нас. Жал ми беше за всички тия възрастни хора, които бяха там. 20 часа продължи всичко. 20 часа студ, тъмнина, глад, жажда, неспокойство и надежда.

Радвам се, че всичко свърши и да, никога повече няма да се кача на български влак.

- "Тебе никога няма да те забравя", ми каза момичето с хубавата усмивка. И аз едва ли ще я забравя. И нощта няма да забравя - беше наистина най-дългата нощ."

От пресцентъра на БДЖ обявиха пред ОFFNews, че подобен инцидент се е случил, но на друга дата - 25 октомври. Оттам обещаха повече информация след като проучат случая в детайли.