Хората, които са принудени да живеят в мизерия у нас, не са никак малко. Страшно и скандално е обаче, когато едно домакинство с две деца е настанено в нечовешки условия от общината, чиято главна задача е да се грижи за гражданите си. Точно такава е ситуацията с варненката Теменужка Христова и нейното семейство. Нейният съпруг е с официална диагноза за алкохолна зависимост, дъщеря й е със сериозни психически отклонения, които я правят неспособна да се грижи за двете си деца - на две и три години. Отговорността е прехвърлена със съдебно решение на Теменужка. Тя обаче е на ръба на отчаянието заради пълната мизерия, в което 5-членното семейство е настанено от община Варна, и по-точно от администрацията на район „Младост“.

До юли всички живеят в къща на ул. „Кап. Райчо Николов“. Домът им обаче е незаконен и е съборен при шумно аплодираната акция на кмета на район „Младост“ Христо Христов по разчистване на незаконните ромски постройки. Заради тежкото социално положение, в което се намира семейството, общината решава да ги подслони. Изборът на място е меко казано лош.

Става въпрос за приземен етаж на къща, който е в окаяно състояние, на практика без санитарен възел, със сериозни конструктивни проблеми, много мухъл, разхождащи се плъхове и без ток. Адресът ул. „Копнеж“ 1 не за пръв път влиза в новините като символ на мизерията. През 2013-а той попадна на вниманието на медиите заради споровете на общината и обитателката на втория етаж на къщата Олга Власова, която отказва да плаща наем за мизерията, в която живее.

В приземния етаж на къщата обаче положението е още по-зле. Не е ясно по чия преценка там може да бъде настанен който и да е, още по-малко 5-членното семейство на Теменужка, с две деца и двама освидетелствани от психиатър пациенти. Оказва се обаче, че от район „Младост“ не смятат така. Те пратили преди това и други нуждаещи се хора в имота, само че те изобщо не се съгласили да го обитават. Според съседката от втория етаж на къщата Олга Власова социалните служби са дали оценка, че мазата е негодна за живеене.

„Ходих няколко пъти при районния кмет на „Младост“ Христо Христов, секретарката не ме пуска. Пратиха ме в голяма община. Опитах там да вляза при кмета Портних, казаха ми, че нямал приемен ден. Пращат ме от едното място на другото, вече не знам какво да правя. От кметството ни обещаха да ни преместят наесен, нищо не стана. Когато заваля големият дъжд, мазата се напълни с вода. През другото време плъховете ни пълзят по главите“, разказа през сълзи Теменужка. По повод прехраната на семейството тя признава, че тя зависи от това какво ще намери съпругът й по кофите, нейната пенсия от 130 лв. и парите, които идват от „Закрила на детето“, които не са много. „Как да живеем в такава мизерия, кажете ни?“, пита Теменужка, за която последната надежда е да покаже нечовешките условия, в които е настанена от общината, пред всички.