Претоварване с работа и несигурност за бъдещето на компанията са основните причини, които предизвикват стрес на работното място при българите. Това коментира експертът по безопасност и здраве при работа Деяна Илиева, доктор по ергономия, цитиран от БТА.

Илиева представи на семинар резултатите от проучване на общественото мнение в Европа, направено от Европейската агенция по безопасност и здраве при работа и от Паневропейско проучване от 2013 година.

България е на последно място в Европа по мерки, които се предприемат в предприятията за контрол на стреса

Малко над 65 на сто от българските работници се стресират заради претоварване с работа, на 40,5 на сто не им стига времето, а над 20 на сто са изложени на психически или физически тормоз по време на работа. Според изследванията половината от работещите в България мислят, че стресът не се контролира там, където работят и само 9 на сто смятат, че се извършва добър контрол. България е на последно място в Европа по мерки, които се предприемат в предприятията за контрол на стреса, посочват експертите.

Относително най-болни вследствие на работа са наетите в секторите образование, хуманно здраве и социална работа, добивна промишленост. Най-малко се оплакват от здравословни проблеми в секторите селско, горско и рибно стопанство, търговия, ремонт на автомобили и административни и спомагателни дейности, сочат резултатите от национално изследване на Главна инспекция по труда от 2012 г.

От обща умора и здравословни проблеми поради стрес, най-засегнати са работещите в образованието. Най-много проблеми със съня имат работещите в сектор "хуманно здравеопазване и социална работа" и преработваща промишленост и отново в образованието.

Тревога, породена от работа, най-често се среща в секторите образование, хуманно здравеопазване и социална работа, както и в държавното управление.

Всеки ден по 20 на сто от българските работници не идват на работа

В нашите компании практика е 85 на сто от работодателите да се оплакват от работниците и служителите си, защото всеки ден 20 на сто от персонала по някакви причини не идва на работа, коментира за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Друг феномен, по думите му, е свързан с масовите епидемии, които обхващат работниците в България - например по гроздобер, розобер или при брането на череши. Тогава българските труженици си взимат по три дни болнични, платени от работодателя, за да свършат личната работа.

Според Велев оплакването от претоварване е свойствено за българина, защото той и без това се определя като най-нещастен във всички класации, същевременно всеизвестен е фактът, че у нас производителността е четири пъти по-ниска от средноевропейската при работа с едни и същи машини, коментира Велев.

По повод оплакването на работниците, че се стресират, защото не им стига времето, Велев риторично попита: Кое време - за кафета, за цигари, да разкажат как са прекарали уикенда? Според него въпреки усилията на правителство и синдикати да няма мотивация за повишаване на производителността на българския работник с непремереното увеличаване на минималната заплата и помощите за безработни, все още работодателите имат желание да мотивират подчинените си за работа.

Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия,коментира, че работещите в дружествата от металургията не са подложени на стрес от несигурността за работно си място, заради стабилните темпове на развитие на отрасъла, за разлика от заетите в енергетиката и други непреструктурирани сектори. В металургичния бранш все повече работните места се "извеждат" от цеховете към компютърните зали и това вече не е браншът на хората с ниско образование. В металургията отдавна всяка година на браншово ниво се организират обучения по безопасна работа. Производителността на труда се увеличава на базата на въвеждането на нови технологии, категорична е Паунова.

Най-стресирани били работодателите в България

По думите на експерта по безопасност и здраве при работа Деяна Илиева, когато българските работодатели са потърсени за мнения по въпросите на стреса на работното място, почти всички са говорили за психическото напрежение, което те самите изпитват, а не за това сред работниците. В България половината работници считат, че стресът не се управлява добре на тяхното работно място.

Твърде многото информация за изискванията към дейността, която извършват работниците, както и липсата на точни процедури са едни от факторите за стрес. Прекалено елементарната задача и твърде малкото натоварване в дейности като тези, които извършват портиерите, също могат да предизвикат стрес, коментира Илиева. На другия полюс са например охранителите, които са натоварени с много тежки задачи. Работата в екип, помощта от колегите или нежеланието за сътрудничество, също определят какво ще е психичното натоварване на работното място. Физическите фактори като шум, осветление, както и обществените като натиск да се държиш по определен начин, също могат да предизвикат стрес, посочи Илиева.

Младите работници по-често се оплакват от стрес

Работещите, които не извършват ръчен труд, са по-склонни спрямо тези, които извършват ръчна работа, да казват, че случаите на стрес не се контролират добре на тяхното работно място /54 на сто спрямо 40 на сто/, сочат данните от Паневропейско проучване.

Анкетата сред българските работници показва, че младите хора се оплакват от стрес по-често от по-възрастните работници. Според Илиева причините са в прекалено големите очаквания, самооценката, начинът, по който възприемат натоварване и претенциите, свързани с ниво на знания на младежите сравнено с тези, които работят от по-дълго време.