-Г-н Ковачев, всички ние сме свидетели как в последните години Варна добива все по-уморен и парцалив вид. Туристите бягат на юг, младите - към София или в чужбина, а бизнесът търси по-малки, но по-гостоприемни общини. Къде Вие, като кандидат за депутат от партия с претенции да мисли за хората и бизнеса, виждате спасението за Варна?

-Българската мъдрост казва: Помогни си сам, за да ти помогне и Господ! Аз мисля, че от тук трябва да тръгнем всички ние, не само варненци, но и българи, за да променим тенденцията на упадък. Тези избори са един от големите шансове, който ни се дава да обърнем колелото и да задвижим страната в правилната посока. За целта обаче всички трябва да сме убедени, че можем с вота си да променим статуквото и да дадем шанс на страната ни да се самооздрави.

Сега на конкретния въпрос: В нашата програма има няколко икономически мерки, които целят оздравяването на бизнес-средата във Варна, за да се постигне основната ни цел – да се осигурят хиляди работни места и децата на България да се върнат от странство и да заживеят, да работят и да харчат спечеленото тук, а не да стимулират чужди икономики. За да стане това, не е достатъчна само помощта на държавата и е грешно да се очаква тя да помисли за всичко. Държавата например не може да регулира потоците от туристи, нито да влияе на техните предпочитания за дестинация. Работа на общините и администрациите на курортните комплекси е да ги направят достатъчно атрактивни и тук не говорим само за цени.

Варна има история и култура, която продава на 10% от потенциала си. Нито един от историко-археологическите обекти в града, с изключение на Аладжа манастир, не разполага нито с инфраструктура, подходяща за посещения от туристи, нито са атрактивно обозначени, нито е направено необходимото те да бъдат вкарани в маршрутите на туристическите агенции, като обекти, заслужаващи да бъдат посетени. Ние тук водим туристите си в моловете и в хранителните хипермаркети, защото нямаме нито добри пътища, нито паркинги до забележителностите си.

Пешеходната зона няма да я коментирам, но тя също не допринася за туристическия облик на града, тъй като по нея няма нито атракции, нито заведения, които да спрат туристите, а фасадите на старите и прекрасни като архитектура варненски къщи са по-скоро руини, отколкото забележителности. Дори магазините по централната улица са празни през един, което подсилва усещането за пустош и разруха. Не познавам друг град в България с толкова пуст дори в активния сезон център, което само по себе си е показателно за падението, до което управлението както на централно, така и на местно ниво, доведе морската столица на България.

-Някои от партиите говорят за реиндустриализация на Варна. Преди години тук действително работеха Корабостроителница, Димят, Бирена фабрика, Фабрика за безалкохолни, за мляко и млечни продукти и за какво ли не. Сега всичко е затворено, има цехчета, в които работят по 15-ина души и нищо друго. Това ли е пътят за развитие на Варна?

-За добро или за лошо, Варна загърби индустриалния си облик за сметка на по-малките общини в областта, където изникнаха сериозни бизнес-зони с доста международни инвеститори. Това, което остава за Варна, е да се развива като модерен туристически център. Нещо, което за момента, за съжаление, не е факт. И никой на местна почва сякаш не мисли сериозно за това. Защото курортните комплекси са си комплекси. Но това не е всичко – ако Варна се измъкне от мъртвата политическа хватка, която е блокирала проекта за Пристанището, реализацията на този проект би изстреляло града в друго измерение и като туристическа дестинация.

Ние в ББЦ имаме готовност да депозираме проект, който ще осигури 10 пъти по-бързото преобразяване на зоната на Варна-Изток в Зона за отдих и развлечение. И ще подкрепим всяко правителствено решение в тази посока. Колегите, които лансират идеята за реиндустриализация би трябвало да са наясно, че там където има развит туризъм не следва да има тежки производства, а по-скоро съпътстващи туризма предприятия от леката промишленост, които да осигуряват тила на сектора.

Няма нищо лошо в това един град да е наситен с малки фирми, стига на тях да им бъдат осигурени добри условия за работа и печалба. Те в крайна сметка формират средната класа, която кризата от предходните няколко управления унищожиха.

-Как във вашите виждания за развитие на Варна се вписва проектът „Южен поток“?

-Това, с което не сме съгласни, е начинът, по който този проект се прокарва от вече трето българско правителство без оглед на интересите на регионите и техните граждани. Не може да има компресорна станция на по-малко от 10 километра от гъсто населен район, на метри от един от най-красивите и девствени плажове на Варна. Не може хората да се пекат на плажа или да къмпингуват, а под тях да минава огромен трафик от газ, а до тях да бумтят помпите. И на този фон ние искаме да развиваме Североизтока като атрактивна туристическа дестинация. Няма как да стане! Не може тесни икономически интереси да погубват поминъка и здравето на хиляди българи. Крайно време е т.нар. български политици да започнат да мислят отговорно и многоаспектно, а не само от позицията на банковата си сметка. Ако някой си беше направил труда да постави този проект на широко обсъждане не само у нас, но и в Европейския съюз, сигурно щеше да се намери по-малко според вариант за изграждането му.

-Обещавате облекчения за местния бизнес, включително – и общинския, готови ли сте с конкретни предложения в тази посока?

-Това, което сме предвидили в програмата си и ще работим в следващото Народно събрание, е във всеки областен център като Варна да има общински фирми за сметопочистване, асфалтиране, озеленяване и други комунално-битови дейности. Според нас това ще намали значително разходите за тези дейности, тъй като няма в тях да се калкулират „подаръците“ за местната администрация, които се дават, за да се печелят обществените поръчки. Така ще се гарантира и трайна заетост на местните хора, каквато е една от големите цели на нашата кампания.

В програмата си сме предвидили и друга сериозна икономическа мярка с голям социален ефект, а именно – регламентирането на срочни дивидентни и данъчни ваканции за общинските здравни и социални заведения, които да ги мотивират да работят на печалба, която да бъде реинвестирана в модернизация, апаратура, ремонти и самоучастие в европейски проекти, вместо да потъва в общия общински бюджет и накрая да се окаже, че няма пари нито за здравна профилактика на населението, нито за ремонти, нито за нови апарати за диагостика и лечение.

-Обвиняват Ви, че копирате ГЕРБ с ангажиментите за довършване на магистралите?

-Това да са им обвиненията срещу нас. Крайно време е политиците да спрат да си мерят идеите и да се научат да се обединяват около добрите такива, които гарантират развитие. Магистралите са именно това за Варна – Хемус, Варна-Русе, Черно море. Тъй като мнозина досега се упражняваха основно в говорене, ние ще внесем предложение за съгласие в парламента за изграждането на тези връзки, с разписани източници на финансиране и срокове. Така е чисто – хората ще видят подписите ни под какви параметри са и ще ни контролират. Ще настояваме този документ да е дългосрочен, за да не може всяко следващо правителство да заменя приоритети и да бави важни за региона теми.

-Местната тема, по която кой ли не се е упражнявал в годините, е стопанисването и режимът за движение в Морската градина. До момента няма съгласие и единомислие между местната власт и различните граждански организации по това кой, кога, от къде и как може да преминава през парка, кой стопанисва, кой финансира, кой ползва. Вие подписахте меморандум с една от основните организации. Какво им обещахте?

-Факт е, че опитът за еднолично въвеждане на правила от страна на кмета на Варна в Морската градина създаде по-голям хаос, включително и юридически. ББЦ ще работи за законовото осигуряване на гарантирани средства от държавния и общинския бюджет, които да се разходват целево за поддържането и развиването на градските зелени зони, вкл. Морската градина, Аспарухов парк и аналозите им в страната, като места за отдих и забавление.

Депутатите на ББЦ ще инициират законови гаранции за неприкосновеност на съществуващата частна собственост на територията на зелените зони и паркове, която е факт и никой не може да си позволи да я неглижира, пренебрегва или отрича, тъй като тя е право, гарантирано от Конституцията.