В средата на септември започна шестото заседание на шестдесет и деветата асамблея на ООН. В него взеха участие десетки държавни глави от целия свят - сред тях и президентите на Армения и България. На 24 септември президентът на Армения – Серж Саркисян, държа рядко срещана в средите на международната дипломация реч. В нея той каза следното:

„Известно е, че процеса за нормализиране на отношенията между Армения и Турция, който бе иницииран от официален Ереван, достигна до подписването на Цюрихските протоколи. Тези протоколи години наред стоят в чекмеджетата, очаквайки ратифицирането от парламента на Турция. Официална Анкара открито заявява, че тези протоколи ще бъдат ратифицирани само тогава, когато арменците предадат на Азербайджан Планинския Карабах, свободния Арцах. В Армения и в Арцах при подобни условия обикновените хора често реагират по много обикновен начин: „Вървете по дяволите с вашата ратификация!” В тези думи, които са изразени чрез народния език, е концентрирана вековната борба на една цяла нация, която неопровержимо обяснява на онези, които търгуват с Отечеството на другите: Отечеството е свято и вие стойте далеч от нас с вашата търговия."

През цялото време, докато пламенно защитаваше интересите на своята страна и на своя народ, както и на обявилите независимост арменци в Арцах, Серж Саркисян говореше на арменски от трибуната на ООН.

Два дни по-късно реч пред асамблеята държа и българският президент Росен Плевнелиев. В нея той каза следното:

„Природните бедствия вече не са новина, а ежедневие за много хора. Природата още веднъж ни напомни, че политическите изявления не са достатъчни, а са необходими решителни действия... Украинският народ има правото сам да решава своето бъдеще чрез свободни и демократични парламентарни избори. Анексирането на Крим от Русия, в нарушение на международното право, и конфликтът в Източна Украйна са сред най-сериозните заплахи за мира и сигурността в Европа след Втората световна война... Подписването на Споразуменията за асоцииране на ЕС с Украйна, Молдова и Грузия е важен етап в техния път към обединена Европа... Насилието в Сирия и Ирак застрашава сигурността и хуманитарната обстановка в целия Близък изток. България е част от широката международна коалиция срещу тероризма. Като член на ЕС и НАТО тя оказва пълна политическа подкрепа, както и хуманитарна и материална помощ в съответствие с възможностите си... България ще продължи да подкрепя усилията за намиране на справедливо и трайно решение на конфликта между Държавата Израел и Палестинската власт... Загрижени сме от зачестилите прояви на антисемитизъм в Европа и други части на света. Като страна, спасила своята еврейска общност от 48 хил. души през Втората световна война, България категорично осъжда всякакви прояви на антисемитизъм.“

През цялото време, докато пламенно защитаваше Украйна, Грузия и Молдова от руската агресия, докато се бореше с климатичните промени и антисемитизма, и докато воюваше за мир в Близкия изток, Росен Плевнелиев говореше на английски от трибуната на ООН.

"Президентът" на колониална България чака да му дадат думата на трибуната на ООН

Сигурно и друг път в историята на ООН се е случвало да има подобни контрастиращи изказвания. Но за нас българите този пример е особено болезнен. Ние кажи-речи сме свикнали със слугинското и антибългарско поведение на нашите политутки, т. е. политици, но когато се случи да видим едновременно с тяхното раболепие гордото поведение на друг държавен лидер, самоунижението ни става изключително голямо. Нека сравним България и Армения. Първата държава е член на Европейския съюз и НАТО (най-богатите и най-мощните организации в света), обкръжена е отвсякъде със съюзници и икономически партньори, няма териториални спорове със своите съседи. Втората не членува в икономически и военни съюзи, половината от съседите и са или във война с нея, или не я признават, икономиката и е в руини и като цяло съществуваването и е едва ли не поставено под въпрос. Свикнали сме да наричаме България малка държава, но Армения е три пъти по-малка - и като територия, и като население. Въпреки това тези дни Армения се държа като велика сила, а България като васална колония.

След като сравнихме двете страни, нека сега сравним техните президенти. Арменецът говори гордо, на родния си език, и пред целия свят защити правото на своя народ да съществува свободно наред с другите народи на земята - каквото и да му струва това. Българинът говори примирено, протоколно, на английски, и пред целия свят показа, че го е грижа за всичко друго, само не и за неговата страна и народ. Защото в речта му България почти не се споменаваше. Освен това говорейки на английски език, наруши практиката държавните глави на независимите държави да говорят само на официалния си държавен език. Не че няма и изключения от това неписано правило - примери са Чад, Мозамбик, Екваториална Гвинея и много други бивши колонии. Но те поне са бивши. Ние очевидно сме настояща...

Така само в рамките на два дни светът видя поредното потвърждение на максимата, че няма големи и малки държави. Има големи и малки държавници. За радост на арменците. И за ужас на българите.

Костадин Костадинов