Бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър даде интервю за The Independent за новата си книга World Order, в което описва поведението на Запада и Русия.

Кисинджър припомня, че от 17 век до средата на 20 век Русия е доказала, че може да играе критично важна роля в поддържането на баланса между страните в света, като е осуетила експанзионистките мечти на крал Карл Дванайсети на Швеция, на Наполеон и на Хитлер. Тук според Кисинджър е ключът към западната реакция на руската инвазия в Украйна, отбелязва изданието.

"Не съм съгласен с Путин", казва Кисинджър. "Но защо някои някъде не предложи решение, което да отчита притесненията и на двете страни в контекста на една независима Украйна? Когато Европа каза, че Украйна трябва да избира между Европа и Русия в търговските преговори, може би тя трябваше да каже обратното и ако тя беше казала: Нека да намерим заедно съвместно решение, тогава може би щеше да се постигне голям напредък", казва Кисинджър.

"Лесно е да се демонизира Путин. Разбира се той не е лесен човек, но ние сме виждали и преди подобен тип руски лидери. Но Путин не е и Хитлер", казва Кисинджър.

Тази теза Кисинджър изложи и в свой коментар на събитията около Русия и Украйна през пролетта.

Той добавя, че отношенията на Запада с Русия не трябва да се дискутират във връзка само с един лидер, а като се вземе предвид тяхната дългосрочност в момент, в който Азия се трансформира, а ислямският свят е в постоянен катаклизъм.

За отношенията САЩ – Китай:

Както Барак Обама, така и президентът Си, особено вторият, заявиха, че биха искали да покажат, че е възможно да бъде разпръснато напрежението между една установена сила и една надигаща се такава. Въпреки това, никой от двамата до момента не е дал практическо измерение на това желание. Мисля, че това е огромен проблем.

За конфликта между тях за островите в Южен Китай:

Рано или късно един от тези острови ще доведе до конфронтация. Не бих искал САЩ и Китай да бъдат като Германия и Великобритания през 1914 година, но не мисля, че това може да бъде избегнато с натрупването на военни бази около китайската граница. Въпросът е дали можем да създадем буферно пространство между нас и Китай...така че да има американско военно присъствие в близост до Китай, но да има и честна конкуренция между двете страни по ясно установени правила.

За Хилъри Клинтън:

Тя ръководеше външно министерство по-добре от всеки друг – включвам и себе си в това число. Аз не съм толкова прецизен като нея. Тя пое министерството в деликатен момент, като член на една администрация, която искаше да направи драстични промени. Нейните виждания не бяха чак толкова крайни като тези на президента. Тя контролираше взаимоотношенията си с хората по отличен начин и не съм я чул веднъж да каже нещо против президента. Аз ще подкрепя кандидата на Републиканците, защото мисля, че имаме нужда от промяна и съм казвал това публично, но от друга страна имам изключително позитивно мнение за нея.

За човешките права:

Аз съм загрижен за човешките права, защото съм живял под режим, който брутално ги нарушава (б.ред. в нацистка Германия). Когато обаче правя коментари по темата, аз ги правя като действащ изпълнител на външни политики. Бих казал, че основното правило е да установиш достатъчно важни отношения с една страна, така че тя да е заложила нещо на масата, и после да използваш тези отношения, за да смекчиш нарушаването на човешките права там.

За Арабската пролет:

Либия бе едно бедствие. Почти сигурно повече животи бяха загубени в резултат на Арабската пролет, отколкото щяха да бъдат под режима на Кадафи – това е просто ужасяващо.

За Иран:

Ако Иран създаде ядрени оръжия или дори се доближи до създаването им, това само по себе си ще наруши баланса в региона, независимо колко умерено би било правителството им. Защото това ще означава, че Иран не се е подчинил на Съвета за сигурност и е надделял в конфликт на заплахи със САЩ.