“Толкова празно море не е имало - каята, цацата и попчетата, с които пълнехме мрежи други лета, сякаш се изпариха, няма ги, разказват с тревога рибари от Варна.

Невероятно, но факт - рибата от Черно море на пазара това лято се оказва замразен улов от пролетта, признават въдичарите.

“През лятото имаше основно прясна кая. Търгувахме предимно със замразен улов от пролетта. И той не стигна. На повечето места количествата се изчерпаха до средата на сезона”, обясни шефката на фирмата за улов и преработка на риба и рибни продукти “Север експорт” Полина Харасимова. Пресният сафрид на нейната борса беше изкупен за 8 лв. килограма.

На пазара - вносна

Заради липсата на риба у нас масово печелят гърци и испанци. Цяло лято на Кооперативния пазар във Варна търговци пласират охладени гръцки ципури и лавраци.

В момента продават замразен испански калкан по 35 лв. за килограм, филета от акула за 12 лв., миди с черупки за 4-5 лв. килото.

На щандовете почти няма прясна морска риба и затова цените са доста по-високи, отколкото в началото на лятото. Каята, която тогава струваше 3,50 лв. за кг, сега се харчи за 5 лв.

Тук-там предлагат чернокоп и барбуна за 6 лв. за килограм. Има и малко лефер на рекордната цена от 32 лв. Цацата е 2 лв. и според търговците е несебърска. Не отричат, че са продавали и вносна.

Като цяло общо в България се внасят около 35 000 тона риба годишно, а се изнасят около 10 000 тона.

Консумацията през последните години леко се е повишила и вече доближава 6 кг на човек.

Надеждата е в паламуда

Паламудът е единствената надежда за по-стабилен улов по морето. По южното крайбрежие рибарите от Ахтопол, Царево, Несебър, Созопол се надпреварват кой ще улови повече от този вид риба.

Затова пък рибата вече стигна 12 лв. за килограм. Нощем се лови с мрежи, а пасажите се виждат по-лесно, тъй като отразяват светлината. През деня го хващат на чепаре.

Морските вълци смятат, че българската черноморска риба е с по- добри вкусови качества от гръцката. Но коментират, че тази година колегите им от южната ни съседка не са имали слука на паламуд.

Търговците използват различни трикове, за да пробутват замразена или вносна риба за българска и прясно уловена.

Скумрия с големи очи

Туристите по родното Черноморие това лято масово ставаха жертва на изпитана тактика - пробутват им норвежка дълбоко замразена скумрия за родна охладена, извадена преди 2-3 дни от морето. А черноморска скумрия няма от десетилетия. Вносната се познава по очите. Големи ли са, значи рибата не е ловена в Черно море, а е доставена от другаде, обясняват рибари.

Друг трик на търговците е да пробутват хваната преди няколко дни риба за току-що извадена от морето и съответно да искат по-висока цена. За целта екземплярите се киснат в солена вода. Трикът минава, ако клиентът е лаик, иначе ще познае, че рибата не е съвсем прясна по тъмните люспи.

Вносна охладена само от Гърция

“Видите ли охладена вносна риба, знайте, ако не е от Гърция, мамят ви”, казват рибари от Бургас. “Няма как да се внесе, освен от Гърция, тъй като времето за транспорт от южната ни съседка е най-кратко. Охладената риба естествено е по скъпа от замразената, защото е по-прясна.

Тя идва предимно от Кавала. У нас пристига в хладилни камиони под лед. Пътува в специални опаковки, подобни на стиропор. Те осигуряват термоизолация, а и са хигиенични.

При покупката на дълбокозамразена риба клиентите могат да бъдат излъгани с грамажа. Това става с т.нар. глазура - замразена вода. “Освен че рибата заедно с водата не тежи 1 килограм, както е посочено на етикета, а най-много 800 грама, водата в нея е повече от 20%”, разказаха пред “Труд” възмутени бургазлии.

Цацата по-малка, но вече без олово

Заради безогледния улов през последните години рибата на народа - цацата, се е смалила. За 1 килограм са нужни 400 рибки, докато преди 250 правеха същото количество, разказват рибари.

На бракониерски тактики те отдават и намаляването на популациите от кая и лефер. “Контролът е рехав, мало и голямо хвърля кошове, пълни с черва и лови наред. В мрежите влизат само големите риби, а в кошовете събират и бебетата”, оплакват се рибарите.

Макар и по-малко черноморската риба се оказва по-чиста от вносната. Това са установили учени от катедрата по химия в Медицинския университет във Варна, които изследваха хранителните стойности и съдържанието на тежки метали и други замърсители в 10 вида черноморски риби.

Калканът е от най-чистите

Проучването отне 6 години, а резултатите показаха, че съдържанието на олово, кадмий, живак и други отрови в рибата драстично е намаляло. Екипът начело с доц. Мона Станчева отдава това на краха на индустрията по крайбрежието.

Според данните най-чистите риби в нашата акватория са каята и калканът. Ако не се ядат пресни обаче, губят хранителните си качества. Седмица престой в камерата отнема половината от ценните съставки на рибата.

Важен е и начинът на приготвяне. Мазните карагьоз и чернокоп трябва да се пекат на скара, за да не се стопят липидите.

Любимото лятно ястие - пържена цаца, също не е добър избор. Неслучайно старите варненки приготвят трицоната, както се нарича цацата във Варна, на фурна. Подходящи за тиган са сухият сафрид, каята и калканът.

Най-добре е рибата да се вари на пара или да се пече във фолио, препоръчват учените. В момента те проучват качествата на дивите миди край Варна, Крапец, Несебър и Приморско и култивираните, отглеждани във ферми по крайбрежието.

В курортите я продават само на черно

Всичките курорти по Българското Черноморие предлагат риба, купена на черно, заяви д-р Йордан Господинов, шеф на Асоциацията на производителите на рибни продукти “БГ ФИШ”. Ресторантьорите купували малки количества с фактура, а зареждали на черно десетки пъти повече.

“В страната работят 3600 обекта за производство на риба. В Агенцията по храните обаче са регистрирани само 700. Направете си сметката”, аргументира се той.

Макар регламентите на ЕС да изискват страната да има система за продажба на риба, но тя все още е мираж. Ако такава имаше, уловената риба от морето трябваше да се окачествява, да се слага под лед и така да стигне до магазините или ресторантите. Реалността е, че уловът не се окачествява и се продава директно на черно.

Шефът на асоциацията допълни, че заради незаконната търговия колегите му са принудени да продават качествени продукти извън страната. Например месо от рапани се изнася за Япония, Южна Корея. Отскоро стоката се продава и в Китай, въпреки че от асоциацията се оплакаха, че търговията на този пазар е затруднена, тъй като Агенцията по храните още не успява да изработи сертификат за продажби в страната.

Неразработена ниша са медузите. Огромни количества могат да се изнасят за Япония, Южна Корея и Китай. Там този морски дар, изсушен и осолен, се смятат за деликатес. Причината е, че са богати на протеини и са без холестерол. Единственият им недостатък е, че се развалят много бързо и трябва да се обработят незабавно. t

И политици сред феновете на чорбата

Рибената чорба, правена в крайдунавския град Русе, е любимо ястие не само на местните, но спечели фенове и сред политиците. Като лидерът на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев и кандидат-депутата Ивайло Калфин. Тя се прави по рецепта на местната легенда - Валентин Христов. За всепризнатия майстор задължително условие е да има повече, и то няколко вида риба.

Барамунди от Австралия в Бургас

Екзотичната риба барамунди се отглежда в акваферма в Бургас.

Тя е с произход Австралия и е деликатес, освен това има диетично и немазно бяло месо.

Рибата не е била позната на нашия пазар до 2007 година, когато край Бургас е направена системата за отглеждането .

Храната за деликатеса от Австралия обаче се внася - това са специални фуражни смески, които са предимно гранулирани.

Тази риба е богата на омега-3 и омега-6 мастни киселини, които са изключително полезни и се усвоява лесно от организма. Именно затова се препоръчва и за по-честа консумация от деца.