Проблем в написаното в учебниците по история видяха историци и експерти, обединени в Инициативен комитет за преглед на историята.

След задълбочен поглед на съдържанието и внушенията в написаните няколко различни учебници по история, по които учат децата у нас, експертите попитаха: „Кой казва на какво трябва да бъдат научени нашите деца?".

„Обезпокоително е възпитанието, което децата получават", призна Николай Ганчев от комитета и сигнализира за това, че в чиновническия апарат на Министерство на образованието и науката (МОН) тайно и подмолно се подменят ценности.

„Децата се питат - това историята наука ли е?", изрази притеснение от своя страна и акад. Георги Марков. Той се съгласи с мотивите на образователното министерство за внушаване на толерантност, но отсече, че не трябва да се посяга върху националните герои.

За проблема с учебниците по история, призна и директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров. Той ще настоява за реализация на идеята му в образованието да има само един вариант на учебника по история, а не няколко, написани от различни колективи.

„Историята е нещо, което се е случило", отсече проф. Димитров. Съдържанието на този един единствен учебник според него трябва да бъде определено от сериозни специалисти.

Връщане на учебния предмет родинознание, поиска проф. Пламен Павлов и заяви, че в учебните програми трябва да се засили националното съдържание.

Инициативният комитет е подготвил и специално писмо с изразени притеснения и искания, което ще занесат днес в образователното министерство и ще настояват за бързи мерки от страна на служебният министър на образованието и наука доц. Румяна Коларова.

Такова писмо ще получат и служебния премиер проф. Георги Близнашки и президент Росен Плевнелиев.