За 2/3 от асансьорите в България липсват качествени резервни части. Това важи за съоръженията, произведени преди края на 80-те години на миналия век, които са около 80 000 от общо близо 120 000. Оригинални части за тях вече не се произвеждат, а ремонтите се правят с детайли, изработени в работилници и леярни, показа допитване на “Труд” до по-големите ремонтни фирми.

1968-а е годината, в която е произведен и асансьорът на бул. “Цариградско шосе” в столицата, който падна и причини смъртта на една жена преди седмица.

Асансьорите в повечето блокове у нас, както и частите за тях, са произведени в ликвидирания от години завод в софийския квартал “Гара Искър”. Има все още фирмен магазин за резервни части за българските асансьори, но в момента не работи и никой не може да обясни защо. Самият магазин е с размери два на четири метра.

Наоколо има няколко работилнички, в които наред с части и детайли за други машини се изработват и асансьорни детайли. Но техниците се оплакват, че са некачествени и бързо се повреждат. “Например зъбните колела, които се правят у нас, се износват за половин-една година. Малко по-добро е положението с вратите и с някои отделни детайли, но като цяло правим много компромиси”, каза Валентин Маринков, председател на асансьорната асоциация.

В района на “Гара Искър” има един по-голям търговец на резервни части, представящ се като Сунай. Той обаче продава части за нови асансьори, внесени от Турция, Китай, Италия и др. държави.

Според основателя на фирмата производител на асансьори “Изамет” Илия Златанов сегашните производители на части са “измислени”. “Това са малки, измислени работилнички на бивши служители на завода. По принцип 20 години след като е спряло производството на един асансьор, заводът е длъжен да прави резервни части за него, но в случая не се получи”, каза Златанов. По думите му, когато е основавал своята фирма през 90-те години, е искал да купи поне машините на стария завод, но са му отказали.

Чертежи на стари български асансьори са се запазили само в едно от поделенията на бившето държавно-стопанско обединение “Асансьоростроене”, което се намира в пазарджишкото село Ветрен. От 2005 г. то е приватизирано и се нарича фирма “Аспект”.

Собственикът Борислав Биволарски каза пред “Труд”, че е запазил част от документацията от стария завод и разполага с леярна, в която произвежда някои от частите. Но и той не прави всички необходими резервни детайли, а само това, което се търси и е в състояние да произведе. “Аспект” се рекламира предимно като фирма за производство, доставка и монтаж на нови асансьори и на резервни части за тях.

Съоръжението се спира, ако няма маркировка

Влагането на неоригинални резервни части или такива втора употреба в асансьорите на практика е разрешено. Условие е асансьорът и неговите предпазни устройства да имат маркировка за съответствие със съществените изисквания към този продукт.

Това е единствената предпазна мярка, която ограничава влагането на некачествени резервни части при ремонта. Според наредбата за техническите изисквания към асансьорите съоръженията се спират, ако няма такава маркировка. Много техници обаче признават, че проверките за наличието на маркировка не са строги.

За да се използват, неоригиналните части “не трябва да променят техническите характеристики на асансьора”. Ако това изискване не е спазено, асансьорът трябва да се пререгистрира, а за целта трябва да се уведомява местната Инспекция за технически надзор.

Служебното правителство има намерение да затегне контрола върху резервните части за ремонтите, както забрани използването на части втора ръка. Това ще стане с промени в наредбите. С тях ще се въведе и санкция за нарушителите, каза шефът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков.

Промените трябва да се приемат от кабинета до седмица-две.