Казват, че човекът е единственото животно, способно да се спъне два пъти в един и същ камък. Когато преди 20 и повече години Съветският съюз започна да се разпада, това стана с доста по-малко кръв, отколкото сгромолясването на империи в миналото. Светът въздъхна с облекчение. Никой не очакваше, че Съветите ще пуснат сателитите си без война. Берлин`53, Унгария`56 и Чехословакия `68 бяха приучили Запада да вярва, че Москва няма да прави компромиси.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Стана немислимото. 15 нови държави се създадоха само от Съветския съюз и въпреки някои конфликти като например между Азербайджан и Армения, а по-късно между Русия и Грузия броят на жертвите не можеше да се сравнява с други подобни случаи, например с разпадането на Югославия. За империя, която контролираше почти тотално живота на няколко стотици милиона души, това беше почти безкръвен край.

До 2014 година. Тогава се разбра, че съветската империя не се е съвсем разпаднала и кръвопролитието не е избегнато, а само отложено. От април до средата на август убитите във войната в Украйна вече са над 2000 души и броят им продължава да расте.

В началото на годината Украйна преживя поредния си социален и политически катаклизъм. Това се беше случвало и преди и не предвещаваше безусловно последвалите кървави събития. Изглеждаше, че Украйна отново ще се люшне на Запад, както беше при Юшченко през 2005-а и просто Янукович ще бъде сменен със своя прозападна версия.

Не стана точно така.

Прозападните сили в Украйна удържаха политическа победа, но Русия този път се намеси пряко, а не чрез подставени фигури и партии. Москва взе Крим и създаде нестабилност в Източна Украйна, която вече си е истинска война.

Без руската намеса тази война нямаше да я има. Съвременните армии са такива, че обикновените въстаници нямат никакви шансове, ако някой не ги снабдява с оръжие. Това важи за т.нар. опозиция в Сирия, важи за джихадистите от „Ислямска държава“, важи и за т.нар. проруски сепаратисти.

Но вината за тази война в центъра на Европа не е само руска. Западът отново направи грешни преценки и не беше готов с реакция. Украйна беше подлъгана с перспективи за членство в ЕС и НАТО. Но реална готовност за това няма.

И ЕС, и Америка биха искали да видят Украйна в своя блок, но в същото време не са готови това да стане веднага. Най-вече заради нерешителността си спрямо Русия, но също и заради опита си от предишните разширявания и вътрешнополитически проблеми.

Украйна не е като нито една от досега присъединилите се към Запада бивши руски сателити. И времето също се е много променило и Русия вече няма само да гледа какво става през портите ѝ. Западните лидери не дооцениха ситуацията и сега тя излиза от контрол. Но цената ще платят украинците, не западните лидери.

Точно както през 90-те години на ХХ век Западът, движен от стереотипи и свои си интереси проспа югославската криза и действа решително едва, когато вече над 100 000 души бяха избити.

Дано този път не стигнем чак дотам.

Георги Даскалов