Повече от 23% от всички запитани заявяват, че ако изборите за Народно събрание бяха сега, биха гласували за ГЕРБ, близо 16% - за БСП, почти 8 на сто – за ДПС. „България без цензура” и партньорите й събират близо 5% електорална подкрепа, Реформаторският блок е над 4%, новата коалиция на НФСБ и ВМРО е с повече от 3% от всички имащи право на глас. Следват АБВ с 2,4%, „Атака” – по-малко от 2% и др. Около 34% заявяват, че няма да гласуват. Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния „Политически и икономически индекс” на „Галъп интернешънъл”. Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.

Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди, зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство.

Данните отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не представляват прогноза за изборен резултат. Електоратите на различните партии се различават в своите възможности за мобилизация.

При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. „България без цензура” губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент. Такива изгледи има и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт.

Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на „Атака” за прескачане на бариерата. „На ръба” остава и АБВ.

Какви са обобщаващите данни за кабинета „Орешарски”. След казуса „Пеевски” през юни миналата година кабинетът на изключително ранен етап в сравнение с други правителства достигна високи нива на недоверие - от около и над 60%. В хода на протестите през миналата година доверието в кабинета се движеше в граници около и под 30%.

С изчерпването на различните форми на протест в края на 2013 г. отмина и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета. Така от началото на годината насам доверието в правителството постепенно спадаше и закономерно достига най-ниската си точка от 18% в началото на август – когато кабинетът „Орешарски” беше в оставка. Недоверието към началото на август пък е 73%. Подобни са били данните в последните дни на правителствата на Борисов и на тройната коалиция. Низходящата тенденция през 2014 г. се дължеше на тревожните сигнали за икономиката и индикациите за разпад на управляващото формирование. Ефектът беше подсилен от неочаквано слабото представяне на БСП на европейските избори.

Като обобщени нива на доверие кабинетът на Орешарски остана между кабинета „Борисов” и кабинета на тройната коалиция.

Мнозинството от оценките за кабинета „Орешарски” са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.

От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива.

И този месец по традиция „Галъп интернешънъл” тества в „лабораторен” порядък серия твърдения. Любопитни, и дори донякъде тревожни, са данните по твърдението „На България е нужно управление със здрава ръка”. 89% са съгласни, а 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие. 51% пък са съгласни с твърдението „Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Числата показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението.

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението „БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия” видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.

Няма сериозни колебания по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец. Рейтингът на Сотир Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец.

По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Сред „челниците” по този показател традициинно са и фигури като омбудсмана Константин Пенчев, президента и вицепрезидента, лидерите на основните партии. Обикновено „водачи” по доверие са хора, чиито постове не предполагат участие в злободневните дебати или пък фокусират доверието на основните електорати.