Американската инженерингова компания "Уестингхаус" и България постигнаха дългоочаквано споразумение. По този начин София може да диверсифицира производството на енергия и източниците на ядрено гориво, преминавайки от руските към западните технологии. Същевременно страната ще спази стриктните цели на съюза за ограничаване на въглеродните емисии, коментира "Уолстрийт джърнъл".

Базираната в Пенсилвания "Уестингхаус Илектрик" съобщи, че след седем месеца преговори е подписала споразумение с българската ядрена централа Козлодуй. Американската компания ще построи нов 1000-мегаватов реактор на стойност над 5 милиарда долара и ще получи 30%-ен дял в проектна. 

"Уестингхаус" ще осигури цялото оборудване за централата, план, инженеринг и гориво. Проектът ще повиши заетостта в България, пише изданието . Компанията съобщи, че по време на фазата на строежа около 3500 местни работници ще бъдат наети на място, а още 15 000 ще бъдат заети в снабдителната верига. След като бъде завършен реакторът, той ще осигури работа на до 800 специалисти. 

Сделката се сключва в период на силни политически сътресения в България, където кабинетът подаде оставка през юли, след като беше на власт малко повече от една година. Следващото служебно правителство ще бъде назначено да управлява страната до предсрочните парламентарни избори през октомври. 

Вицепрезидентът на "Уестингхаус" за Централна и Източна Европа Майкъл Кърст, заяви, че допълнителните споразумения трябва да бъдат одобрени от бъдещите правителства на страната. Американски официални представители заявиха, че сделката е възможност за разширяване на икономическите и търговските връзки между САЩ и България. 

България разчита на Москва за доставките на газ и петрол. От години ЕС призовава държавите-членки да разнообразят енергийните си доставки, като намалят зависимостта от Москва, искане, което е още по-наложително на фона на украинската криза и засилването на западните санкции срещу Русия, коментира  "Уолстрийт джърнъл".