“Европейският съд по правата на човека е поразен от липсата на непосредствен достъп до тоалетна на затворниците в България, които излежават доживотни наказания. За удовлетворяване на физиологични нужди те

използват пластмасови кофи с капаци, в единичните им килии няма и течаща вода. Дава им се възможност само 3 пъти дневно да посещават санитарни помещения, където да се измият.”

Това се посочва в решението, с което Европейският съд в Страсбург осъди страната ни на 8 юли по жалби на Митко Харакчиев от изолатора в Стара Загора и на Людвиг Толумов от пловдивския затвор.

Първият изтърпява доживотен затвор без право на замяна за четири въоръжени грабежа, придружени с 2 убийства. Вторият е ликвидирал двама души, извършил серия обири и отнемане на кола и ще лежи до живот.

Властта у нас трябва да плати 4000 евро обезщетение на Харакчиев и 3000 на Толумов за нечовешко и унизително отношение и липсата на ефективни средства за защита в националното ни законодателство. Държавата дължи и 5600 евро разходи по производството. В сумата не се включват харчовете, които представителите й са направили като страна в процеса.

“Харакчиев подаде жалба през 2011-а, а Толумов на следващата година. Съдът ги обедини в общо дело”, каза адвокат Снежана Стефанова от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека в Пловдив.

Тя и колегата й Михаил Екимджиев са били пълномощници на Харакчиев и Толумов. В Страсбург юристите са представили писмените изложения на клиентите си, свидетелски показания от други затворници с доживотни наказания, както и доклади на Хелзинкския комитет и на Европейския комитет по предотвратяване на изтезанията.

Евромагистратите констатират, че Толумов и Харакчиев са принудени да излежават присъдите си при лоша хигиена и вентилация, слабо осветление и отопление, некачествена храна и медицинско обслужване. Разрешава им се само един час разходка на ден на открито в ограничено пространство.

“При такова положение единственото, което можем да направим, е да деградираме”, твърдят в жалбите си двамата убийци. Съдът в Страсбург приема като унизително и нечовешко отношение поставянето им в пълна изолация.

При всяко извеждане навън им слагат белезници на ръцете и краката без конкретна преценка дали има необходимост от тях.

“Тези мерки са в резултат на автоматично прилагане на национални законови норми, уреждащи затворническия режим, а не от съображения за сигурност, провокирани от поведението на двамата жалбоподатели”, се посочва в решението на Евросъда. Магистратите приемат, че оценката на риска, която се прави всяка година на осъдените до живот в България, е изключително формална. Дори писменото съдържание на проверките било еднакво.

“Оценката би трябвало да се изготвя от специално обучени лица и психолог”, обяснява адвокат Стефанова.

Нарушение на правата на човека се явява и липсата на социални контакти на Толумов и Харакчиев. Те могат да общуват единствено с други доживотни затворници. Нямат право да упражняват трудова дейност както останалите осъдени.

Според Страсбург съществуването на доживотна килия без право на замяна в България само по себе си не е проблем. Страната ни обаче погазвала Европейската конвенция за правата на човека, тъй като не дава възможност на осъдения до живот без право на замяна за преразглеждане на наказанието му и налагане на по-леко. Вариантите са доживотен затвор или опрощаване на остатъка от присъдата, дават пример от пловдивската асоциация.

“След 2012-а у нас се създаде формална практика за помилване на такива затворници от президента, но липсва регламент какво трябва да направят те, за да се възползват от това право”, уточнява адвокат Стефанова. Европейският съд е категоричен, че българските власти следва да реформират правната рамка.

“Главният прокурор Сотир Цацаров би трябвало да възобнови делата на осъдените на доживотен затвор без право на замяна. Наложителни са и промени в НК и в нормативната система за изтърпяване на наказанията, които да бъдат съобразени с европейската практика”, посочва адвокат Снежана Стефанова. Решението в Страсбург може да се обжалва от България в тримесечен срок пред Горната камара на Евросъда. Ако не бъде подаден протест, ще е окончателно.

Людвиг Толумов вече е информиран за спечеленото дело. Той е сочен за един от най-опасните бандити у нас. През 2000 г. заедно със съучастника си Иван Серафимов-Сладкото извършва серия престъпления. 18-годишната Руждие Юсеинова от пловдивското село Православен е била зверски изнасилена и намушкана 8 пъти от двамата престъпници. По чудо момичето оцеляло. Годеникът й Севгин Мюмюн, на 20 г., обаче бил ограбен от Толумов и Сладкото, пребит и умъртвен с два куршума. В списъка на смъртоносния тандем са и няколко обира на шофьори. През юли 2000 г. Людвиг ликвидирал Серафимов, тъй като бил убеден, че той ще го изпревари.

В момента екзекуторът е в крилото на доживотно осъдените в пловдивския затвор. Началникът на затвора Божил Иванов научи от “24 часа”, че Толумов е водил дело срещу България в Страсбург и е спечелил.

По думите му затворникът не е имал досега претенции към управата. Дадена му е възможност да участва във всякакви общи мероприятия. Толумов се включил в изработването на мартеници и изписването на великденски яйца. Провеждал е и беседи с психоложката на изолатора Нина Гълъбова, при това не веднъж на две години, както твърдял в жалбата си до Страсбург. Последният разговор с нея бил преди десетина дни.

46-годишният Митко Харакчиев, който е в старозагорския затвор, също е научил за решението на Евросъда. Той е бил бизнесмен, търгувал с млечни продукти. Фирмата му обаче фалирала и започнал да се занимава с измами. Завличал производители, от които вземал стока на консигнация.

Влязъл зад решетките, но след пускането му на свобода извършил четири въоръжени обира на шофьори на микробуси. Двама от тях застрелял. Мъж от село Граф Игнатиево и пловдивчанин се отървали на косъм от смъртта, тъй като бандитът използвал стар пистолет, който засичал и не можел да произведе повторен изстрел.

При постановяването на решението си Европейският съд подчертава факта, че Харакчиев е подложен на репресия от администрацията на старозагорския затвор. Причината е, че води множество дела срещу нея.

Той е пуснал жалба в административния съд за това, че не може да гледа филми с останалите осъдени до живот. Повод за друго оплакване е, че управата го лишила от възможността да почерпи събратята в изолирания сектор с трюфели за рождения си ден.