Природните бедствия, които сполетяха България в последните месеци (наводнението във Варна, градушката в София) оставят впечатлението, че се случва нещо екстраординерно и звани и незвани специалисти търсят причините в глобално затопляне, човешката дейност, а най-смелите и в експерименти на военните от суперсилите (Русия, САЩ, Китай) при разработване на т.н. климатични войни. Това заяви за Агенция „Фокус” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. „Какво обаче казва историята? Прегледът на сведенията на антични и средновековни автори показват, че всичко, което се случва сега се е случвало и в миналото. Понякога с много по-големи и драматични последици. Проливни дъждове /по-малки дори от варненския/ са потапяли цели равнини под вода за дълго време. По простата причина, че по големите реки не е имало диги. През V в. пр.Хр. свлачище е унищожило цял град – Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало за радост на съвременните археолози уникален храм на Кабела. Цунами в Черно море през VІІІ век е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две-трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен. Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав. Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха – ХІХ и ХХ век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци. Пораженията от градушки в градските селища, в най-лошия случай, са се ограничавали с някоя и друга счупена керемида, която бързо и евтино се е сменяла”, обясни проф. Димитров.

По думите му, за много от тези бедствия древните автори дори не са съобщавали и ги откриваме само по археологически път. Това също е нормално. Един български или византийски автор от Охрид няма как да научи какво се е случило в Тулча или Провадия, че да го съобщи в хрониката си. „Сега положението е друго. Високотехнологичната цивилизация, в която живеем е ужасно уязвима за подобни природни явления, напълно нормални иначе за нашето географско местоположение. Медиите светкавично съобщават за станалото, пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови още по-страшни бедствия”, подчерта той.

„Нека сме наясно – нищо ново няма под слънцето. Остава да разберем без съмнения, че сме много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията”, каза още проф. Божидар Димитров.