Българските ученици не само учат по остарели учебни програми, които са далеч от съвремието, но и наученото не им помага особено при решаването на проблемите. В учебните програми са предвидени само знания, които отвеждат децата на най-базовите нива за грамотност. Тревожните изводи са от първия по рода си анализ на програмите по природни науки и компетентностите, които се оценяват в рамките на PISA. Подобни оценки за непригодността и неприложимостта на изучавания материал са давани многократно от бизнеса и различни неправителствени организации. Сега те се потвърждават и в доклад, изготвен от български експерти по поръчка на Центъра за оценка на качеството в образованието към МОН.

Учениците у нас срещат сериозни затруднения да прилагат познанията си по природните науки, а представянето им в международното изследване за грамотността от 2000 г. досега е незадоволително. Резултатите от PISA 2012, представени през декември м.г., сочат, че 39.4% от 15-годишните са неграмотни и имат само елементарни четивни умения. 43.8 % от българчетата са под критичните нива по математика, а в областта на природните науки делът на учениците със слаби постижения е 36.9 %. С тези показатели нашите деветокласници се нареждат на последно място в ЕС по математика и аналитично четене, а по природни науки могат да се "похвалят" с предпоследното. Делът на учениците с най-слаби образователни постижения у нас е 2-3 пъти по-висок спрямо средните нива на изследването. В областта на природните науки тотално неграмотни са 14.4% от нашите деветокласници, докато при връстниците им от останалите 64 държави процентът е 4.8.

В учебните програми по химия, биология и физика се съдържат много излишни факти, които децата трябва да запомнят и дословно възпроизвеждат, вместо да им помагат да достигат самостоятелно до изводи и обобщения, констатират експертите. И още - задължителният материал е на елементарни ниво, което предопределя и слабите резултати на българските деветокласници в PISA. На практика това означава, че знанията в училище позволяват на учениците да се справят с познати и несложни задачи и проблеми, които съответстват на базовите нива на грамотност. Те могат да интерпретират буквално резултатите от научно изследване и да правят изводи от несложни проучвания, но не умеят да мислят и анализират, да изразяват отношение към проблеми, да тълкуват и оценяват. Заради липсата на кабинети по физика, химия и биология наблюденията и експериментите почти не присъстват в уроците и това е друг основен недостатък на обучението по тези предмети. Резултатът е, че учениците зазубрят дословно наученото, но не мислят и анализират, още по-малко да изразяват отношение или да оценяват даден проблем. Ниската математическа грамотност влияе и на възприемането на материала по природни науки - децата не умеят да работят с графики, фигури и таблици. Учениците не могат да вникват винаги в задаваните въпроси или да откриват полезната информация в текст, което е показател за ниската им четивна грамотност.

Промяна на учебните програми по всички предмети и осъвременяване на образователните стандарти в съответствие с най-новите международни тенденции е една от най-сериозните препоръки в доклада. Образователните стандарти трябва също да се модернизират. В уроците трябва да се включат повече експерименти, а учителите по съответните предмети да повишат квалификацията си и да използват модерни методи на преподаване. В часовете да се решават повече задачи, свързани с извличане на информация от различни източници, както и такива, които провокират мислене и анализиране. Приемането на нови учебни програми обаче е свързано с влизането в сила на нов закон за училищното образование. Проект на закон се подготвя от години, но гласуването му непрекъснато се отлага.

Какво измерва PISA

Международното изследване PISA оценява доколко учениците могат да прилагат знанията от училище в ситуации от реалния живот, както и умения за формулиране, тълкуване и решаване на проблеми. Целта е да се оцени доколко в края на задължителното училищно образование 15-годишните са усвоили знанията и уменията, които са определящи за тяхната успешна реализация в съвременното общество. В PISA 2012 участваха 510 000 ученици от 65 държави и региони. Изследването се провежда от консорциум, в който водещи са Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Австралийският съвет за образователни измервания.